Красива, съвършена Земята Бог създал.
Загледал се щастлив от своето творение
и тъй за часове изпаднал Той в забвение.
В ръцете си унесено замачкал бучка кал
и без да се замисли от нея мъж създал.
Доволен Бог го пуснал долу на Земята
и изведнъж решил да създаде жената.
Тя ще бъде Ева, а той ще е Адам!
И от реброто негово, Аз нея ще създам.
С радост и любов, с божествено търпение
скоро той завършил своето творение.
А тя била прекрасна! И Господ Бог решил
- с красота и ум я щедро надарил.
Ева е прекрасна! Как да му я дам?
И с мъка на сърцето я пратил при Адам.
Но кой да си помисли, че грях ще сътворят
и ябълката райска без страх ще изядат!
Изненадана, с премрежен поглед,
скрито поглежда Ева към Адам.
А той оглежда я открито
с възхита и без капка свян.
И разгневил се Бог, решил да ги накаже.
Но като погледнал Ева не знаел що да каже.
И с мъка на сърцето отсъдил без желание:
Живот ти ще създаваш с болка и страдание!
Отправил своя поглед към бедния Адам:
На тебе наказание по-строго Аз ще дам!
Щом своята вина не осъзнаваш
и тази грешница в омая съзерцаваш,
ще се трудиш от зори до мрак
без да мърмориш и без да подвиваш крак!
Това отсъдил Бог.
Накрая, изгонил ги и двамата от рая.