автор: rosi45

Когато влезе в чистата и подредена кухня, ухаеше на липа.

- Виола, сигурно нямаш представа какво е модният свят. Това е нещо като огромно семейство, в което всеки си има роля. Чувала си сигурно за дизайнер. Но той е само едно колелце от модния бизнес- отговаря само за творческата част от проекта, рисува тоалетите, прикачва мостра за съответният вид плат, за цвета, за бродериите, всичко е в главата му. Но има и моделиер, който се занимава само с техническата част- реализира тоалета чрез много високо-квалифицирани шивачи. А стилистът отговаря за всичко, всичко! Манекенките са друго, важно звено- ти ще бъдеш там. За да се реализила едно ревю са необходими още гримьори, коафьори, осветители, озвучители...цяла армия от хора не спи почти няколко седмици преди ревюто. Всеки си знае точно задачите. Не споменах за производителите на платове по целия свят, за тези на аксесоари- важен детайл във всичко това. Знаеш ли коя е столицата на модата? Милано, в Италия! А в Париж се провеждат най-пищните и зрелищни ревюта. Това е красивата част, но светът на модата може да се окачестви и като джунгла, в която важат законите й- оцелява най-силния, най-подготвения, най-амбициозния...

Виола гледаше с широко отворени очи и попиваше всяка дума. Това щеше да бъде нейното царство! Не знаеше от къде се взе тази увереност, но я имаше !!
- Първо трябва да ти направим портфолио- без него не се отива в никоя модна агенция, това е моя работа. Имам вече предвид една- Ариа Моделс- неин приоритет е откриването на нови лица и популяризирането им у нас и в чужбина. Но преди това трябва да пообиколим магазините, защото съм сигурен, че в чантата ти няма и едно копче, което ще ни влезе в работа- и се засмя по момчешки
===
Започна едно забързано ежедневие, напълно чуждо за Виола. Но тя се чувстваше като риба във вода. Жорж беше възхитен при фотосесията. Тя надмина очакванията му. Тоалетите й стояха като на принцеса, а по черното, дантелено бельо беше неустоима съблазън... Вечер в спалнята си дълго не можеше да заспи от мисълта, че тя е само през една стена от него. Но не искаше да развали всичко, да изплаши тази пеперуда и тя да отлети. Беше му достатъчно, че в очите й, отправени към него, се четеше възторг!
===
След като портфолиото беше готово, Жоро се обади в агенцията, за която имаше добро мнение:
- Госпожо Георгиева, изпращам Ви едно момиче. Надявам се да сме на едно мнение... Хубав ден и успех в бизнеса!
Георгиева с лека досада си каза " Поредното ходатайство, за поредното хубавичко момиченце, решило, че е пъпа на света..." и забрави за разговора. Тъкмо смяташе да излезе за обяд и на вратата плахо се почука.
- Влез! - отривисто каза тя. Стана от стола да види кой чука и защо не влиза и вратата се отвори. Георгиева забрави за обяда. Вторачи се в това невероятно създание и сърцето й ускори ритъм- като ловец, надушил плячка. Това сигурно е момичето на Жоро. Ах, голяма работа е той - има безпогрешен нюх! Тя любезно покани девойката да седне и протегна ръка към портфолиото, което тя държеше в ръка. Когато го разгърна, просто онемя! Обективът я обичаше! Беше виждала красавици, които при фотосесията се провалят. Беше виждала красавици без капчица чар, което ги правеше незабележими. Други стояха като дървета, въпреки подробните наставления на фотографа... Това е голям удар- трябва да благодари на Жорж, че се обърна към нея.
==
Жорж, като моден фоторепортер имаше много връзки и сред журналистите. Веднъж, небрежно, между другото, пошепна новината за някаква невероятна моделка. От там Виола се оказа в телевизионно предаване, където очарова всички. Жорж гледаше екрана и ликуваше. Виола се държеше като принцеса, но не като Снежната кралица. Непринудено пръскаше очарованието си и се справяше блестящо. Стана телевизионна звезда преди още да е стъпила на моден подиум! Георгиева си разбираше от работата и след месец обяви, че Виола е поканена от виден дизайнер да се яви на интервю в Париж. Предстояло му ревю и търсел ново лице. Когато видял снимките й, решил, че е много подходяща за стила му - романтичен, с ефирни, елегантни, изискани тоалети...

Тази новина вече Виола прие с известен страх. Всичко се случваше с главоломна скорост. Когато вечеряха, Жорж си помисли, че прилича на изплашена кошута.
- Мила, всичко върви перфектно. Ти надхвърли моите очаквания. Чака те блестящо бъдеще! Ще попаднеш във водовъртежа на елитния, красив, бляскав свят на модата... " И ще забравиш за мен", помисли си той...Но това не го дразнеше. Той гледаше на Виола като на свое съвършено творение и беше много, много доволен, удовлетворен! Изкуството иска жертви, както е казал поетът...или може би един философ. Който и да е, това е вярно !

Край