автор: ma_gi

Как се описва с думи тишината,
когато днес,
за двама, тя мълчи?

Приседнала е в стаята позната
и моли
думите със теб да ѝ спестим.

Безмълвно през прозореца наднича,
където думи
из ведро валят
и по света безмилостно се стичат,
оглозгали до кокал
този свят.

Целува нежно
твоето „Обичам!”
преди да е изпърхало навън,
на други казани
да заприлича,
да сложи край на краткия ни сън.

Защото в тишината се сънуват
най-истинските,
важните неща
и няма как
през думите да чуеш,
родената в мълчание сълза.

Безмълвно тишината я поема
и търси място в твоите очи
преди да тръгне –
мокра и солена,
и с приказния миг да отлети.

Полекичка
затваря тя вратата.

След нея думи пак ще завалят.

Но дланите ти,
стиснали ръката ми,
най-истинските думи
ще редят.