автор: rosi45

В ромската махала всички се стичаха към къщичката от ламарини на Иван- искаха да видят прекрасното му момиченце. То приличаше на бисер, попаднал незнайно как в калта. Млечнобяла кожа, коси като узряла пшеница и очи като незабравки. Приличаше на прелестно цвете, поникнало на бунището...
Бащата, макар и необразован, разбираше, че това дете не можеше да е негово, но пред хората казваше, че някоя от бабите му сигурно е била такава красавица... А истината беше, че жена му..., девет месеца преди да се роди Цветанка, прекара 20 минути с един мъж, който беше невероятен. Тя не знаеше кои са викингите, но той си беше техен наследник. И нали бяха пристанищен град... пътищата им се пресякоха, макар и за малко, но напълно достатъчно да се даде живот на това невероятно създание. Бащата често й говореше:
- Моето Цветенце е по-красиво и от най-красивете цветя! Ти си принцеса миличка и някога ще имаш своето царство!

===

Цветанка порасна и надмина всички очаквания- превърна се в невероятно красиво създание, при това природно интелигентно. Но малкото мозък, който притежаваше баща й, му стигна само да я остави в ръцете на най-преуспелия в махалата- възрастен вече музикант, цар на цигулката, явявал се дори по телевизията. Той видя Цветанка на една сватба и не можа да откъсве поглед от тази красота... а той беше почитател на красотата,човек на изкуството все пак. Отиде при баща й:
- Искам я!
- Добре, но струва скъпо!
- Колко?
Двамата мъже се гледаха в очите. Единият си мислеше колко ли да поиска, а другият, че колкото и да поиска- ще му ги даде! В края на тридневната сватба той отиде при Цветанка, хвана я за ръка и я задърпа със себе си. Тя, уплашена и неразбираща се обърна към баща си:
- Татко, какво прави той?! Татко, татко... - и се задърпа с всички сили.
- Трагвай! Моя си вече!
- Татко, какво говори този дядо?!?!
Баща й отиде до нея и я зашлеви яко.
- Тръгвай! Намерила, че премерила!

След най-грозната нощ, която можеше да си представи, Цветанка събра малкото си неща в една чанта, издебна, когато музикантът не е вкъщи и избяха. Отиде на автогарата и с малкото пари, които намери в дома му, си купи билет за София. Нямаше представа къде и как ще се оправи, но с абсолютна сигурност знаеше, че мястото й не е тук. Но беше научила много важен урок- осъзна , че красотата е нейната сила и оръжие и смяташе да се научи как да я използва.
===
Големият град в първия момент я зашемети- толкова много хора, всеки забързан... две млади момичета, твърде оскъдно облечени се хилеха неудържимо; две възрастни дами , наконтени вървяха под ръка и си бъбреха; хора с чанти и куфари бързаха към подлеза, за да хванат влак; разни малки павилиончета и магазинчета предлагаха стоката си; кафенета с пластмасови столове, светофарите примигваха непрекъснато, а от шума на нестихващия поток коли й забръмчаха ушите... Чувстваше се загубена, вървеше без цел и посока. Навлезе в друга част на столицата- вече вървеше край блестящи витрини с невероятни стоки, които я привличаха като магнит. Видя табелата на едно кафене, което личеше, че е от друга класа. Поспря се нерешително, после пристъпи вътре- мека, удобна мебел в бежово, керемидено-червени завеси, приятна музика се лееше... Младо момиче в красива униформа я посрещна и покани любезно, гледайки я втренчено. Тя се притесни- нещо не й беше наред ли, какво... Умът й са мъчеше да смели новата информация, контраста. Хаотично се въртяха мисли от изминалото денонощие- само едно, а промяната беше шок за нея. Над всичко обаче доминираше омразата! Омраза към човека, който в детството си мислеше за най-милия, най-любвеобилния, най-грижовния татко- нейният закрилник, който се оказа един алчен, долнопробен негодник ! Разтърси русата си грива- искаше да отхвърли всичко това зад гърба си. Погледна към вратата и...просто не можеше да повярва- там, откроявайки се на светлината на вратата, стоеше принцът от мечтите й! Висок, строен, с момчешко излъчване и ослепителна усмивка. Беше небрежно елегантен... както тя беше приказно красива без капка грим, но не го осъзнаваше. Мъжът обаче мигновено осъзна как изпъква тя. Въпреки обикновената памучна рокля и сандалите с нисък ток, беше като бижу, като принцеса...Той решително се насочи към нея.
- Може ли да седна при Вас- не обичам да си пия кафето сам.
Тя като в унес кимна и разкри перфектни зъби към сочните, добре очертани устни. Погледът му за миг обхвана дългите, великолепно оформени крака, тънката талия, малките, стегнати гърди...Ръката, която държеше чашката бе изящна, макар и без маникюр. Това създание като че беше паднало от небето!
- От провинцията ли сте? Сигурно търсите работа? А има ли къде да отседнете?- затрупа я с въпроси той.
Бъбреше непринудено и когато тя се поотпусна, той каза:
- Родена сте за модния подиум! В модния безнес трудно се пробива, но за ваш късмет аз работя точно в него!
Стана, протегна ръка към нея и каза:
- Хайде, тръгваме!
Тя стана и като в сън, притеглена като с невидима нишка от него, го последва. Не знаеше къде, но ако й беше казал в този момент, че отиват в Антарктида, тя би го последвала и там...
===
Той беше с кола. Спряха пред един нов блок. Отключи вратата и влязоха в някакво помещение, пълно с апаратура. Тя схвана, че там се правят снимки.
- Добре дошла! Аз съм моден фотограф- това е студиото ми. Правя както фотосесии, каквато ще започнем от утре с теб, така и отразявам модни ревюта. В това отношение съм доста търсен, защото там освен техника и осветление е много важен и човешкият фактор... трябва да умееш да уловиш точния миг, моделите дефилират и никой момент няма да се повтори... Не искам да се хваля, но работата ми върви и имам много връзки в тези среди. Ох, засипах те с информация, а дори не сме се запознали. Аз съм Жорж! А ти?
- Цветанка- промълви тя.
- А, не! Това Ц и КА-то в края никак не ми харесват, но ей сега ще измислим псевдоним, име на цвете ще е... да, Виола - от латински
Теменужка, горска, синя, като очите ти! Прелестно!
Той се приближи към нея и нежно я прегърна. Тя се разтопи, не искаше това докосване да свършва ! Топлина, закрила... вдиша аромата му... той я задържа в прегръдките си само миг повече от допустимото, но му беше достатъчен да разбере, че трудно ще устои на тази красота - в съчетание с невинност беше убийствена. Но Жорж никога не смесваше работата с любовта, по точно със секса, не се беше влюбвал истински. В неговата професия по цял ден гледаше красиви момичета... не искаше да се превръща просто във вечния любовник, който е в устата на всички модели, които го обсъждат в гримьорните. Имаше много по-големи амбиции!
- Виола, качи се по стълбите- горе е моята спалня, а до нея стаята за гости. Към нея има и баня. Оправи се, почини си и после ела в кухничката- ще направя чай, липов, успокоява... сигурно си напрегната от всичко ново около теб. Да, тя беше всъщност развълнувана. Беше необразована, но в природата й беше лесно да се адаптира и нагажда към условията. Тя не знаеше, но един мъдър човек определяше точно така интелекта, а умственият багаж е просто трупане на знания.

Следва