автор: rosi45

Бяха отминали годините, когато отглеждаха децата.
И тези, когато правеха кариера. Годините, когато живееха на бързи обороти и бяха вечно уморени.
Сега живееха спокойно. Твърде спокойно - като повърхността на блато, помисли си тя... Нещо липсваше... какво точно? Всичко вървеше по ноти, всеки изпълняваше задълженията си. Да, това е - всичко бе сведено до задължения, включително и интимния им живот. Трябваше свеж полъх, нещо различно- например специална вечер.
Как не се сети вчера - нали беше денят на жената. Разбира се, той донесе неизменния гербер, неизменното "благодаря" от нейна страна, вечеряха, постояха пред телевизора... Въздъхна - каква проза. Не става така, ще устрои една специална вечер за тях двамата.

Обхваната от ентусиазъм, се облече и излезе по магазините. Вървеше и мислеше : в една любовна вечер всичките пет сетива имат голямо значение. За музиката нямаше проблем- и двамата обичаха Майкъл Болтън, а тя просто го обожаваше. Знаеше отлично предпочитанията на съпруга си за вино. Имаше онези великолепни кристални чаши, специално за шампанско. Спря се на богато зареден щанд за ароматни свещи. Дълго подбира аромата, той е важен. Но искаше формата и цвета им да са в хармония с аромата - надали производителите се замислят и за това. След това посети магазин за изискано, скъпо дамско бельо, разгледа го, но реши то да бъде последната покупка. Трябваше й нещо много красиво, изящно и секси, но не и просташко, крещящо... Дали да посети и щанд за спално бельо? Имаше доста разнообразно, но нещо от сатен, чийто допир действаше така вълнуващо... не червено, много е фрапантно, не и черно... например бледо цикламено - ще кореспондира чудесно с тъмно-лилавото бельо, което беше видяла. То пък ще подчертае бялата й кожа и добре поддържаната руса коса - дълга, права, лъскава. Обиколи още няколко магазина. Отдавна не бе пазарувала с такова удоволствие.
Вечерта дойде. Тя огледа спалнята. Всичко беше съвършено. Тръпнеше в очакване на една незабравима вечер...

Вратата се отключи. Чуваше стъпките му из апартамента. Повика я по име. Накрая вратата на спалнята се отвори. Той застана на прага, обходи с поглед стаята. Стоеше безмълвен, като истукан. Тя се приближи и обви врата му с ръце. Той леко се отдръпна и каза, че отива да си вземе душ. Забави се повече от обичайното. Тя започна да губи търпение. Е, все пак излезе най-после от проклетата баня. По-нататък нещата не се развиха много добре. Той не сподели ентусиазма й, имаше и малък проблем от негова страна...
На сутринта тя влезе в банята и с досада вдигна дрехите му от пода, като си мислеше, че така и не се научи да ги слага в коша за мръсните дрехи. Вдигна капака на коша и в последния момент й се мярна някакво червено петънце по ризата му - може би от кръв, при бръсненето. Хм, ще вземе очилата за близо... не - червило е, по яката. Сега, с очилата видя и една тънка черна линийка - дълъг черен косъм. Автоматично подуши - неговата миризма бе примесена с едва доловима друга . Да, сети се - преди време тя използваше един крем за ръце с жожоба, хубав, но със силна, натрапчива миризма. Ясна й беше вече причината за провалената вечер. Причина, стара колкото света...