автор: ivliter

Денят прекрачи прага на ателието ми
и с прашни стъпки спря пред новото платно.
Не с оранжева боя,
а с изгрев са изцапани ръцете ми
и музика излъчват цветните петна.
Поисках да го нарисувам –
той само махна ми с ръка,
защото нямал време да позира,
защото бързал пътя си да извърви.
Той обеща да дойде пак
картината завършена да види –
една лъжа в която сигурно и сам не вярва.
Излязох вън да го изпратя –
помахах му за сбогом.
Денят ли бе това
или пък неосъщественото ми „аз“?