автор: stambol

(вариант 2)

Ти море си мрачно - не съвсем.
Теглиш ме със летния мелтем -
там към хоризонта, който също,
ден след ден годините поглъща...

Криеш тайни в свойте дълбини.
В шепота на мъртвите вълни
се удавя грешната ми същност,
за да се пречисти и възкръства.

С плясъка на мъртвото вълнение
ти тъгуваш, радваш се и стенеш...
Казват,че си черно и коварно,
но съм част от теб
                        и мойта Варна!..