автор: Kanegan

Горещо е!Жари ме слънцето в косите!Отблясъците му изпълват очите ми.Ставам гореща, като земята под голите ми ходила.Топлината ме изгаря, като нестинарка стъпила върху жарава.Не виждам огнените искри, не чувам шепота на прогорели въглени...Земята ми връща спомените от векове, може би ме напряга енергията от кръвта на предците.Няма чист квадратен сантиметър без капка кръв по нашата земя.
Вятъра донася едва доловим полъх, като шепот от отвъдното.Вода, бистра, студена събужда жаждата ми.Облива всяка част от нагорещената ми кожа и връща усещането за хладно подземие, гора и пукане на съчки от дъб.Като сред хладна папрат надиплила сочни листа се отпускам и забравям за зноя.Сред зеленясал водоем дочувам кресчендото на жабите, само въображението вижда неаполитанския им танц.Взора ми се откъсва от сетивата на душата, и сяда в образа на лястовица.Японски йероглиф изписан по жиците, от ръката на самурай.Мъдрост отпечатана във времето...Из синевата се реят пчелите, жужат и ронят цветовете на вишните.Такива бели невести, ронят перлени сълзи.Икони в бели ризи, посипват с невинност родната земя.Песен на щурец, силна, интензивна се излива.Натискат лъка на струните си и срязват ленивата тишина.Тополите са разлистени и осребряват покоя на пролетната вечер.Раздухва вятърът бели пухове, и само една вяла мелодия, тиха и шепнеща се носи по водите на реката...Пролетна идилия с усещания за природна красота ...