Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: xubavka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13771

Онлайн са:
Анонимни: 58
ХуЛитери: 1
Всичко: 59

Онлайн сега:
:: pastirka

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2018 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
16 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаАприлски дъжд 3
раздел: Разкази
автор: Heel

Мария свежда глава, смутена от съчувствените погледи на минувачите, докато количката й трополи по неравните плочки на тротоара. Облечена е в лекьосана болнична нощница, косата й е сплъстена, немита от седмици. Острата болка в кръста се засилва при всяко разтрисане.
– Съжалявам, но плочките са разбити – казва мъжът.
– Нищо, ще търпя.
– След минутка ще стигнем. Боли ли те много?
– Не – отвръща тя и примижава от болка. Ръцете й треперят върху подлакътниците.
Спират пред входа на сградата. Мъжът отваря вратата и я подпира с камък, После внимателно вдига пострадалата жена и я понася към апартамента си. Гипсираният й крак стърчи с поклащащо се накрая отпуснато стъпало, което той много внимава да не закачи в парапета.
Когато стигат горе, той казва:
– Пак ще трябва да те оставя, за да мога да заключа.
– Добре.
Внася я в спалнята и я полага на леглото, после се връща да вземе количката.
На влизане вижда, че Мария се е надигнала на лакти. Щялото й тяло, макар парализирано от кръста надолу, излъчва напрежение. Сините й очи го гледат с недоумение.
– Ти наистина ме прибра в дома си.
– Да.
– В един момент си помислих, че след като ме вземеш от болницата, ще ме захвърлиш в някоя канавка край пътя.
– Толкова ли лош изглеждам?
– Не, съвсем не, но все пак аз те обрах. Нормално е да ме мразиш.
– Върнах си откраднатото, вече не тая злоба към теб. А и се чувствам задължен да ти помогна при положение, че…. пострада заради мен. Ако не те бях подгонил…
– Или си голям глупак, или си ненормално добър.
– Стига сме обсъждали моята особа. Спалнята е твоя. Надявам се да ти е удобна. Наел съм жена, която да се грижи за теб. Тя ще идва сутрин и вечер за по няколко часа. Е, това е, останалото зависи от теб.
– Кое зависи от мен?
– Да се възстановиш.
– Знаеш, че парализата е необратима.
– Важното е да се пребориш за това да можеш да водиш нормален живот … да се справяш в ежедневието без чужда помощ. Когато болките намалеят и заякнеш в ръцете, ще можеш да се придвижваш сама. Много хора са с колички. Не бива да се отчайваш.
Тя го гледаше с наклонена на една страна глава.
– Много се охарчи заради мен. А сега ще имаш и допълнителни разходи, свързани с моя престой тук. Чудя се как ще се оправям с парите после. Инвалидните пенсии са … смешни.
– Не се притеснявай, ще ти помагам с каквото мога.
– Защо го правиш, за бога! Защо изобщо се занимаваш с мен!
– Вече обсъдихме този въпрос.
– Искаш ли да ти направя свирка, това поне още го мога?
Той свежда глава, леко изчервен.
– Стига глупости – отвръща.
– Миличкият срамежливко! Това съм практикувала, това предлагам като отплата за добрината ти. Бих ти предложила и вагинален секс, но малко ме притеснява болката в кръста и че нямам чувствителност … там долу. Но ако ползваме лубриканти…
– Престани! Не е нужно да се отплащаш, още по-малко пък в натура.
– Противно ти е, че съм с парализирани крака? Или че съм мръсна след продължителния болничен престой? Второто може да се коригира лесно. Вероятно фактът, че те окрадох…
– Казах ти да престанеш! Не ме карай да се чувствам гадно!
– Странен човек си ти. Защо да не ти доставя удоволствие? Още преди инцидента усетих, че ме харесваш. Не се сърди, но си като отворена книга. Нямаше да ти се предлагам сега, в ужасното състояние, в което съм, ако не долавях възбудата ти. И в момента я долавям.
– Аз не спя с проститутки – казва той и излиза.

***
Седмиците се нижат и Мария се чувства все по-добре и по-добре. Краката й са все така безжизнени и ще си останат такива, но болката в кръста е изчезнала, а гипсът е заменен с обикновена наколенка. Ръцете й вече са достатъчно силни и тя може да бута сама количката си. Виждат се всеки ден, на вечеря, но отношенията им са хладни, точно като на хазяин и наемателка. Мъжът обаче иска тя да е близо до него, макар че не може да си обясни защо. Десетки пречки застават на пътя на чувствата му и го принуждават да се сдържа. Все пак тя е лека жена, престъпница и инвалид. Въплъщение на пълната безперспективност на една връзка.

***
Той се прибира от работа и вижда бележка на кухненската маса. От Мария е. Чете:
„Тръгвам си. Много съм ти благодарна, че ми помогна в най-трудния етап от живота ми. Ти си добър човек, запази тази доброта и в бъдеще, моля те. При мен нещата като че ли започват да се нареждат, така че смятам ще мога да ти върна парите, които похарчи. Знам, че не обичаш тази тема, но държа да ти се издължа. Не се безпокой, няма да крада. Само със законни неща ще се занимавам. Преди месец бившето ми гадже ми звънна. Извини се, че ме зарязал и аз му простих. Днес той дойде да ме вземе. Има бизнес идея, вече дори е събрал клиенти. Става въпрос за хора с абасиофилия – те изпитват сексуално привличане към жени с двигателни нарушения. Не е за вярване, но ще печеля по-добре от преди. А когато мускулите на краката ми съвсем атрофират, ще стана още по-атрактивна в техните очи, така поне се говори. Няма да ми е трудно да ги издържам, защото няма да ги усещам, ха-ха. Така де, примирила съм се.
Прости ми за всичко, моля те. Да, за всичко. Трябва да ти кажа, че ти ме направи малко по-добра. Благодаря ти.
Искрено твоя,
Мария

П.С: Ключовете от апартамента съм ги пуснала в пощенската кутия.

Край


Публикувано от Administrator на 12.04.2018 @ 19:17:04 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   Heel

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.07.2018 год. / 04:17:12 часа

добави твой текст
"Априлски дъжд 3" | Вход | 4 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Априлски дъжд 3
от leslieshay на 14.04.2018 @ 00:55:15
(Профил | Изпрати бележка)
Жалко, че свърши - това имам да кажа :)


Re: Априлски дъжд 3
от Jenia (jivkova@hotmail.com) на 13.04.2018 @ 23:55:05
(Профил | Изпрати бележка)
и на мен много ми хареса. Чакам продължение!


Re: Априлски дъжд 3
от zebaitel на 13.04.2018 @ 08:46:09
(Профил | Изпрати бележка)
Дааа, историята е чудесна и добре разказана! Но и на мен като на Маркони ми се струва, че от това би станала прекрасна новела или дори роман!

Поздрави, Хиил!!!


RE: Априлски дъжд 3
от Markoni55 на 12.04.2018 @ 21:23:13
(Профил | Изпрати бележка)
Ама, че обрат. Всъщност мисля, че е добре малко да разшириш образите. По-скоро, има възможност, но ти си избрал по-стегнат вариант. Може би е по-добре, няма да се бие с предните две части...много интересно се развива. Представих си го роман. И може да стане. При това доста добър.