Той е онзи със тъжният глас,
дето пее под улична лампа
а животът му - снимка в анфас,
нищо скрито, количка и рампа ...
Той започва от ранни зори,
пише стихове и рецитира
и не знае молитви, свещú
пали само, когато“ умира“!
Той рисува селó или град,
там където "отвее" го хляба
а в картините му има ад,
в който раят се гърчи с наслада!
Той е клекнал на сив тротоар
със цигулка и книга в ръката,
и наум пак скицира пожар
в него всеки път хвърля душата!