автор: d-Zen

Надалече, през девет морета
любовта ни отлитна на юг.
Може би с нас и стана студено,
или просто омръзна и тук.

Прегорените клони се свеждат
и през тях се процежда мъгла...
Със презрение или с надежда
ти се вглеждаш във мене сега?

Аз не зная дали си виновна,
ти не знаеш къде съм сгрешил
или просто изпихме до дъно
и утайка сега ни горчи...

Път за нийде е твойта надежда
дом без покрив е мойта душа - 
на крилете на пъстрия вятър
си отиде от нас любовта.