автор: apostola

Горчи животът, устремът е сладък,
А пътят води винаги натам...
И ни е равен, нито пък е гладък,
но страшно е да бъдеш вечно сам

Какво самичък можеш да направиш?
КЪДЕ ще стигнеш, щом не си със друг?
И как тогава грешки ще поправиш,
като младеж, като баща, съпруг?

От някой трябва чинно да се учиш
но трябва ти да търсиш и съвет.
И някъде във нещо ли се случиш
ще трябва да си имаш и късмет.

Обхванат от мераците човешки,
понякога ще гледаш и встрани.
И те ще бъдат малките ти грешки,
И по гърба ти- белите слани.

Но гледаш ли напред с очите свежи
И даже, и да губиш вече дъх,
преди пред теб на път да се заскрежи
ще стигнеш ти накрая своя връх.