Влизаш в нощта ми тихо на пръсти
и ме милваш, сякаш съм малко дете
после погалваш косите ми същи
водопад от златисто море.
Кротко присядаш в крайчеца на съня ми,
нежно ме гледаш как тихичко спя
и с целувка от клепачите ми обираш
утринната ранна роса.
Докосваш звездите, луната
те блестят в усмивката на съня,
а щом изгрева в утрото засиява
ти си тръгваш и настъпва деня.
Всяка нощ за тебе се раждам,
не захлопвай вратата на чудния сън,
всяка нощ отпечатък оставяш
и посреща съня ми изгрева вън.