Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 786
ХуЛитери: 3
Всичко: 789

Онлайн сега:
:: Georgina
:: Elling
:: pinkmousy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПламъче за дрезгави души
раздел: Поезия
автор: mariq-desislava

Светлинните години не ме плашат –
така или иначе отдавна ме няма.
На някоя вселенска гара се сбогувахме
с мрака и си обещахме никога повече
да не се срещаме.

Светът вече няма с какво да ме порази -
с агресия,
с любовен тероризъм,
с гробища за домашна вяра ли?
С разтопено сърце паля свещ от луна
и изгарям мъртвата зона на душата.
Поредната жива факла в сиянието
на особените човешки сезони
три пъти от себе си се отрекох,
но пак съм си цяла.

В четири след полунощ всичките ми деца се завръщат
през тайния ми прозорец, в тайната ми градина,
по зеления път, през неизживените спомени,
без да могат никога да излязат от тъмната кула
на проклятието-живот.


Публикувано от anonimapokrifoff на 09.04.2018 @ 10:47:56 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   mariq-desislava

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 19:12:20 часа

добави твой текст
"Пламъче за дрезгави души" | Вход | 13 коментара (37 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Пламъче за дрезгави души
от tearfly на 17.04.2018 @ 21:12:50
(Профил | Изпрати бележка)
"така или иначе отдавна ме няма"

Всичко написано оставя следа, така че и в "нямането" има нещо :)
А това пламъче всъщност е огън... а душите оковани в мрака, живеят въпреки всичко!


Re: Пламъче за дрезгави души
от mariq-desislava на 17.04.2018 @ 21:38:42
(Профил | Изпрати бележка)
Как да ти обясня - наистина ме няма, умрях отдавна, като същност, тук се въргаля само празната ми обвивка.:)

]


Re: Пламъче за дрезгави души
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 11.04.2018 @ 23:55:11
(Профил | Изпрати бележка)
Екстра си е животът, какво е това проклятие ;)))) Някога, когато прочетох Мъртвата зона се побърках по Стивън Кинг и не спирах да поглъщам за по една нощ всичко излязло от него. Спомням си как ме беше страх да ходя до тоалетната и се завивах през глава докато заспя. Предпазвах се нещо да не ми се появи под леглота, зад вратата и т.н., да ме сграби, нападне :))))))) За мен той беше велик автор. Велик, докато не прочетох Зеления път. След него стана гениален. После, когато се появи филмът беше един от малкото, да не кажа единственият, който се припокри с героите и представите ми от книгата. Влюбена съм тази книга. Ще ти кажа една тайна. Понякога ми се случва да съм Джон Кофи, но само с много близки на сърцето ми хора. Хора, които обичам :)))))) В никакъв случай не се превръщам в едър цветнокож :)))))))))))))
Здрасти, Дес, която те няма :)))))))))))))


Re: Пламъче за дрезгави души
от mariq-desislava на 12.04.2018 @ 07:50:50
(Профил | Изпрати бележка)
Сложни са ни взаимоотношенията с живота, затова, колко пъти ми е писвало и съм му казвала: Чао, чоа, аморе мио - по-завоалирано от това обяснение, здраве му кажи.:))) Зеленият път е най-човеколюбивото му творение, според мен, но аз не мога да определя кое негово произведение ми е любимо по простата причина, че няколко се борят за надмощие - вероятно гениално ще е нещо като смес от "То", "Мъртвата зона", "Зеленият път", "Особени сезони" и "Тъмната кула" - пет в едно, неочаквано страховита комбинация.:)
Здрасти, Джон Кофи, усещаш ли парченцата стъкло в главата си?:)))

]


Re: Пламъче за дрезгави души
от shrike на 12.04.2018 @ 09:44:41
(Профил | Изпрати бележка)
Хора, един от първите текстове, които написах е посветен на Джони. Дори намерх прашасалите тетрадки с тези архаични текстове. И ме достраша като ги прочетох. Не заради друго, а защото не мога да повярвам /не вярвам/, че избледняваме толкова драстично с времето. Добре, че дрезгавите гласове са тук, за да ни възпламеняват.

П.П. Инак Стивън Кинг го разлюбих, защото взе да пише за пари.

]


Re: Пламъче за дрезгави души
от mariq-desislava на 12.04.2018 @ 09:54:13
(Профил | Изпрати бележка)
Не избледняваме, просто се социализираме и загубваме автентичността си.:)

]


Re: Пламъче за дрезгави души
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 13.04.2018 @ 23:01:36
(Профил | Изпрати бележка)
Добре е, че освен парченца стъкло в главата ми има и бръмбари, та балансират положението :)))))))))) А какво ще кажеш за Мизъри ;)

]


Re: Пламъче за дрезгави души
от mariq-desislava на 14.04.2018 @ 09:12:16
(Профил | Изпрати бележка)
Само не ми казвай, че си Ани Уилкс понякога, че да се тапицирам дорде е време.:))) Мизъри е най-пернатата му книга (не с оперение имам предвид:), защото постига ниво на ужас без свръхестествени елементи и започваш да се питаш колко ли зло съществува в хората без въобще да подозираш. От този роман нататък намразих комерсиалното и разбрах колко е важно да приличаш на себе си, а не да отговаряш на нечии очаквания.{}

]


Re: Пламъче за дрезгави души
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 15.04.2018 @ 18:55:32
(Профил | Изпрати бележка)
Не съм, споко ;)))))))))))))

]


Re: Пламъче за дрезгави души
от mariq-desislava на 15.04.2018 @ 20:39:43
(Профил | Изпрати бележка)
Ох, отметнах изнурено и успокоено две кила пот от челото си.:)

]


Re: Пламъче за дрезгави души
от shrike на 10.04.2018 @ 15:17:11
(Профил | Изпрати бележка)
Гласът ти е дрезгав по рождение и така нажежава душата ми, че пламенея на светлинии години от сърцето на Мрака. Обаче, в зеленото ти е хвърлен пъпа, което позволява да си фрактална цялост насред всички проклятия и животи.

/Глеай бе чичо, глеай само ко изтипосах :-)/


Re: Пламъче за дрезгави души
от mariq-desislava на 10.04.2018 @ 20:06:12
(Профил | Изпрати бележка)
Шрайки, гениално чудовище такова, дай да те набацкам по умната главица.:) Пъпът ми е хвърлен в училище, тривиално, но факт.:)))

]


Re: Пламъче за дрезгави души
от shrike на 12.04.2018 @ 09:23:33
(Профил | Изпрати бележка)
:-) И моя :-). На покрива на училище "Васил Левски" у Слюян.

]


Re: Пламъче за дрезгави души
от mariq-desislava на 12.04.2018 @ 09:51:18
(Профил | Изпрати бележка)
Затова си станала умна и разумна, а на мен са ми го запратили в двора на училището и така съм станала бясна дивотия.:)

]


RE: Пламъче за дрезгави души
от anastasia73 на 10.04.2018 @ 08:17:10
(Профил | Изпрати бележка)
Хубава поезия, поздравления!


RE: Пламъче за дрезгави души
от mariq-desislava на 10.04.2018 @ 08:56:34
(Профил | Изпрати бележка)
Ще взема да се възгордея чак, но няма - не ми е присъщо.:)

]


Re: Пламъче за дрезгави души
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 10.04.2018 @ 08:29:21
(Профил | Изпрати бележка)
Не знам с това дали противореча... или ти отговарям на нещо.
Просто *твоите* светлинни години ми спомниха *моите*... И, че не съм го
показвал в ХуЛите... Ами - ето го:

Огледално сдвоени

Отразявам се в теб, отразяваш се в мен
и така всеки ден – всеки ден е така
две набръчканo-пукнати огледала,
разкривени и прашни, с олющен варак,
вече леко незрящи и учудващо как –
дали липса на друга, или липса на друг,
ти – все моя съпруга, аз – все твоят съпруг.

На свелинни години, с любов – младостта
ти изпраща любимите твои цветя;
и отдавна, макар да сме други неща –
ти си майка на майка, аз – баща на баща,
отразявам се в теб, отразяваш се в мен,
ден след ден – всеки ден още става така –
още милваш лицето ми нежно с ръка

...и с целувка по-дълга от дългия път
огледално-сдвоени Вселени вървят…

Бой..Боев , 2018
;-))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
*твоето* ми харесва повече от *моето*, ама това са подробности...


Re: Пламъче за дрезгави души
от mariq-desislava на 10.04.2018 @ 08:52:54
(Профил | Изпрати бележка)
Твоето е толкова разчувстващо, ето така искам да пиша, но не мога.:) (У)зрялата любов е така красива, защото е устояла на всичко, дивеенето е минало на заден план и е останала една особена гъделичкаща чистота, която не би могла да бъде постигната на 20 години примерно.{}

]


Re: Пламъче за дрезгави души
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 10.04.2018 @ 01:32:23
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Eйййй това е най- якото ти стихо, честно! Ако съм ти го казвала вече за някое друго, значи отдавна си влязла в любимите ми протворечия..

..три пъти от себе си се отрекох,
но пак съм си цяла.
...
То всичкото, ама това така да ми пасна..
Благодаря!
{}


Re: Пламъче за дрезгави души
от mariq-desislava на 10.04.2018 @ 08:54:45
(Профил | Изпрати бележка)
Ха-ха, не си го казвала за друго, но това е толкова агресивно-противоречиво, каквато съм и самата аз.:) Под агресията си крия порцелановата си същина, но ти не ме издавай.:)))

]


Re: Пламъче за дрезгави души
от Angelche на 09.04.2018 @ 22:30:39
(Профил | Изпрати бележка)
Ех, какво пламъче си ти! Винаги ще осветяваш тъмната кула на живота!
Добре успяваш да разбъркаш всичките ми мисли:)))


Re: Пламъче за дрезгави души
от mariq-desislava на 10.04.2018 @ 07:34:22
(Профил | Изпрати бележка)
Точно това е целта - пламъчно разбърничкване.:)

]


Re: Пламъче за дрезгави души
от Markoni55 на 09.04.2018 @ 21:21:18
(Профил | Изпрати бележка)
Успяваш да ме извадиш от релсите ми на човек, щядащ се от резки емоции. Но не мога да те подмина и ...това си е...Сега като почна да си нищя трохиците - глей кво става...Живот и малко отгоре.


Re: Пламъче за дрезгави души
от mariq-desislava на 09.04.2018 @ 21:55:20
(Профил | Изпрати бележка)
При мен няма средно положение - или съм горе, или тотално долу, а така искам да съм кротка, предвидима и загладена междина.:)

]


Re: Пламъче за дрезгави души
от libra на 09.04.2018 @ 20:30:13
(Профил | Изпрати бележка)
и една моя интерпретация, ако позволиш :)

В четири след полунощ децата на царевицата
излизат от тъмната кула на този свят -
гробище за домашни любимци
повикани от мъртвата зона на душите им
и тръгват по зеления път
за да станат живи факли в сиянието

:)


Re: Пламъче за дрезгави души
от mariq-desislava на 09.04.2018 @ 20:42:17
(Профил | Изпрати бележка)
Така звучи доста по-добре, само дето децата в царевичака не ме привличат особено и затова не ги споменах.:) Представях си всички свои текстове, които са си мои дечица как стремглаво се юрват да се спасяват от създателя си, но няма път за отстъпление - много взех да се обяснявам, горкичките, не са случили на творец.:)))

]


Re: Пламъче за дрезгави души
от libra на 09.04.2018 @ 21:05:54
(Профил | Изпрати бележка)
е то децата на царевицата в случая е употребено, за да визира, че не всички деца, а само определена част от тях тръгват, тоест тези дето са повикани, то да не мислиш че всички имат и мъртви зони в главите си :)
творец си и още как..

]


Re: Пламъче за дрезгави души
от libra на 09.04.2018 @ 21:12:22
(Профил | Изпрати бележка)
обаче от всичките заглавия дето си ги вплела в стихотворението Мъртва зона ми беше най любимата :)
пиша и пращам на части коментари, сори :))

]


Re: Пламъче за дрезгави души
от mariq-desislava на 09.04.2018 @ 21:34:17
(Профил | Изпрати бележка)
И на мен, защото и аз имам такава зона в главата си, е, подобна, де, повредена съм, без да съм падала на нея.:) Такова изкривяване на възприятията няма как да дойде от само себе си.{}

]


Re: Пламъче за дрезгави души
от elsion (negesta@gmail.com) на 09.04.2018 @ 18:22:57
(Профил | Изпрати бележка)
Тук сме в съзвучие, мисля си.

(Предлагам да направиш като Уонко Нормалния: затвори света в лудница и от време на време хвърляй информативно по някой поглед през ключалката. Примерно, ако реша да ти дойда на гости от другата страна :))


Re: Пламъче за дрезгави души
от mariq-desislava на 09.04.2018 @ 19:26:25
(Профил | Изпрати бележка)
Че как няма да сме в съзвучие, нали сме систърчета?:) Уонко добре беше направил - вътрешното навън, но и аз смятам да направя като него - само да хвърлям поглед на табелата и да се отказвам да разбирам накъде върви света.:))) Доста често имам чувството, че живея в Параграф 22.{}

]


Re: Пламъче за дрезгави души
от doktora на 09.04.2018 @ 16:50:48
(Профил | Изпрати бележка)
В четири след полунощ всичките ми деца се завръщат
през тайния ми прозорец, в тайната ми градина,
по зеления път, през неизживените спомени,
без да могат никога да излязат от тъмната кула
на проклятието-живот.

Христос воскресе


Re: Пламъче за дрезгави души
от mariq-desislava на 09.04.2018 @ 19:17:56
(Профил | Изпрати бележка)
Нека доброто в душите ни да възкръсне, нищо друго не искам.{}

]


RE: Пламъче за дрезгави души
от kameja на 09.04.2018 @ 12:09:15
(Профил | Изпрати бележка)
Посветено на Стивън Кинг?


RE: Пламъче за дрезгави души
от mariq-desislava на 09.04.2018 @ 12:19:50
(Профил | Изпрати бележка)
Почти позна, по средата, докато го пишех взеха да ми се мяткат заглавията му и не можах да се удържа.:) Всъщност, финалът е абсолютен контрапункт на началото.:)))

]


Re: Пламъче за дрезгави души
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 09.04.2018 @ 11:09:48
(Профил | Изпрати бележка)
Fornit Malo Fornus, миломое... Fornit Malo Fornus
Fornit Malo Fornus
Fornit Malo Fornus
Fornit Malo Fornus


Re: Пламъче за дрезгави души
от mariq-desislava на 09.04.2018 @ 12:23:43
(Профил | Изпрати бележка)
Знам, че си от другата страна на ключалката в този най-хубав от всички светове.{}

]