автор: Jenia

Нощта се спуща като фея, плавно
и светлинките миг след миг топи.
Едно дете в леглото е отдавна,
Но вече час не може да заспи

Застана на прозореца отворен,
Звездите трепкат ласкаво навън.
-Кажете ми звездички мили, горе
Не срещнахте ли детския ми сън?

Отвърна му звездичка приказлива:
-Знам всички детски сънища и те
са любопитни, слънчеви, щастливи
и чисти, и добри като дете.

И затова обичат да мечтаят,
да пеят, да се смеят с детски глас...
Забравят тъй понякога накрая
да се явят в уречения час.

Но ти попитай най-добре луната.
къде ли е сънят ти многолик
Седни на бяло облаче крилато,
и то към нея ще отплава в миг..

И ето, че до тихия прозорец
Вълшебно малко облаче поспря.
Детето с него полетя нагоре
Над къщите и близката гора.

Достигна до луната неусетно
В прегръдката на облака от пух
Тя на детето ласкаво прошепна:
-За твоя сън изгубен вече чух.

Но ти отдавна спинкаш, не разбра ли?
Летиш на облак приказен в съня!
И с лунен лъч в леглото го погали:
-Детенце мило, спинкай, нани на!