автор: atina2005

Вървеше нагоре по калдъръмена улица. Слънцето напичаше жарко. Потеше се. Усещаше лекота и радост. Минаваше покрай къща, строена може би преди повече от сто години. Мазилката в розово, бе леко поулющена. Това придаваше стил и очарование.
Не бе на етажи. Бе приземна, виеше се по нагорнището. Дворът с огромни плочи, навлизаше в къщата и преминаваше в пръстен под. Дървени прозорци и врати, маслинови и смокинови дървета допълваха интериора и придаваха уют. Видя млада жена, която се шмугна бързо в една от отворените врати. Вътре бе сенчесто, прозорците бяха малки и пропускаха само лека светлина и малко топлина. Личеше си, че всичко е поддържано и принадлежеше на хора, които можеха да си позволят подобно нещо на подобно място. Няколко скъпи коли бяха паркирани в двора. 
Тя продължаваше по нанагорнището. Връщаше се към хотела. Калдъръмената улица премина в асфалтиран, леко позанемарен тесен път. Отдалеч виждаше огромно струпване от паркирани коли и хора насядали под сенчестата ограда, която обгръщаше хотела. Повечето бяха боси и люлееха безгижно краката си. Чуваха се различни езици. Най- вече немски. Все пак бе в Германия.
Влезе в хотела. Хладината от климатичната инсталация не бе лукс, а по-скоро неприятна и все пак и се зарадва. Пое към стаята си. Едната страна на дългия коридор бе с прозорци. Имаше жени, които почистваха, такива, които разнасяха изпрани ризи, панталони и костюми. В далечината се виждаше ресторанта. Искаше да се преоблечече и да отиде да вечеря. На вратата и имаше закачена светло жълта риза. Явно някоя от дамите бе объркала номера на стаята. Не си спомняше да бе давала риза за пране. Ако и харесваше, щеше да я задържи, като спомен от това пътуване.
Стаята бе сенчеста и прохладна. Последната вечер бе прекарала на дивана. Преоблече се набързо. Нямаше нужда от грим. Знаеше, че и така изглежда добре и привлекателно. Усещаше в себе си някаква принадлежност. Сякаш бе прекарала живота си тук. Сред тези планини при това езеро. Панталон и блуза, която подчертаваше загара от дните прекарани на слънце, бяха достатъчни, за да допълнят усещането на това да си си в къщи.
В ресторанта си помисли за цените. Снежнобели покривки, кръгли маси, старинни лампи, пасващи към малко балната атмосфера на огромния салон. Имаше и маси за по двама, наредени по дължината на коридора, които бяха вече заети или резервирани.
Слънцето залязваше. Седна за малко на парапета към стълбището, за да се ориентира в огромния салон. До нея чу български. Момичето говореше по телефона си и когато приключи разговора, Яна я заговори. На немски. 
"Е, тогава нека да си говорим на бългаски". Предложение с учтив отказ.
Търсеше явно контакт и усещане за сигурност. Момичето бързо си тръгна. Била уговорена.
Яна седна на една от кръглите маси, след като попита дали местото е свободно. Знаеше, че нямя да пречи. Възрастните и учтиви дами сякаш я бяха очаквали и я приеха веднага в техния кръг, като и препоръчаха студената бобена чорба. Зърната бяха огромни, никога не бе виждала такива огромни зърна. Не бе точно чорба, а нещо като салата, под зърната се виждаше натрошен хляб или нещо подобно. Не бе особено вкусно, но жените му се радваха. Разговорът им бе оживен и придружен с разкази на весели истории. Яна не слушаше, но се усмихна учтиво на няколко пъти.
 Опитаха се да я намесят в техния кръг, може би щеше да разкаже нещо. Тя играеше умело театъра, разказваше и се опитваше да плува в атмосферата. Влезе само до коляно. "И когато съм сама, все едно съм у дома", тананикаше замрежено душата и.
Целият лукс и напомняше за времето с него. Бе се стъмнило. Дамите станаха, казаха "чао" и смеейки се, се отправиха към бара. Яна нямаше настроение да ходи на бар и да бъде сваляна. Искаше да отиде пак до къщата със смокините и да поседи там на някоя пейка или да отиде отново до езерото. Улиците бяха калдъръмени и пълни с хора, млади и възрастни, топлия свеж въздух караше гърдите и да дишат дълбоко. Срещна един познат в мексикански костюм. Навикът и да сваля възрастни мъже отново я подведе. Каза му, следващия път като идва, да и се обади. После се сети, че той има жена и я видя малко след него. Тя ходеше малко по-бавно по нагорнището. Поздравиха се с лека усмивка. 
Обратно в хотела оживлението бе нараснало.  Келнери носеха изкусно декорирани блюда, двойки стояха пред прозорците и прегърнати, гледаха светлините от другата страна на езерото. Малки деца се лутаха из коридорите въпреки умората. 
Прибра се в стаята си. Пак щеше да спи на дивана. Почуди се дали да върне ризата на рецепцията, но се отказа. Панталонът бе на повече от двайсет години. Един от любимите и. Стана и малко неудобно от приятеля и, който лежеше и четеше в стаята. Не можеше да му предложи лукса, който цареше навън. И блузата и панталонът бяха стари и износени.
Събуди се. Не бе излизала навън повече от три месеца, а подобен лукс бе зад гърба и от десет години. Мъжът, с когото бе живяла, бе почти на седемдесет. Слава Богу спастиките бяха приключили, но мускулатурата все още страдаше. Розовата къща със смокините бяха съня, след който се събуди за пореден път тази нощ, упоена от медикаментите и някак безразлична. Малката приплакваше при татко си. Зъбките излизаха и може би я болеше. Поредният ден на легло.