Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: BBB
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13929

Онлайн са:
Анонимни: 445
ХуЛитери: 6
Всичко: 451

Онлайн сега:
:: marathon
:: Mitko19
:: steelsoul
:: mariq-desislava
:: mitkoeapostolov
:: LeoBedrosian

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКак отказах културния живот*
раздел: Избрано хумор и сатира
автор: Marta

Обичам културния живот. По скоро - обичах културния живот. Често посещавах театрални представления, концерти, оперни спектакли, четения, изложби.
Присъствах понякога с удоволствие, друг път с известна доза отегчение, но присъствах в местната културна палитра, да. В минало време. Взех да отсъствам все по-често през последните десет години, докато направо спрях. И за това си има конкретна причина. Да не си мислите, че е само защото повечето представяния на книги, сборници и годишници са едни скучни до задрямване сбирки на няколко заблудени души. Де да беше от прозяването...Нито от концертите се отказах току-така, нито от театъра, макар че ми е идвало да си изляза от представление, няколко пъти. Окончателното ми отказване от културния живот се наложи. Наложи се.
Какви неща чух за себе си. Ужасни неща! Аз не вярвам особено на приказки на хората за хора. Отдавна съм спряла да слушам. Не си съставям лошо мнение за човек, когото не познавам лично, заради клюки и клевети. Но за себе си, ех, как се разочаровах! От себе си имам предвид. Чух, че съм скандална личност. Твърде неприятна особа. Нахална, направо нагла. Добиваща се, напориста, агресивна...Притесних се, погледнах се косо, отдалечих се, пак се погледнах... Вярно е, да речем, че не съм особено приятна личност. Малко съм дръпната. „Йънат куза“ - казват в този край, аз по-скоро се определям като запъната крава. Кофти е, че не ме бива в комплиментите, непристъпно до престъпно ми е поведението спрямо ласкатели, директно отсвирвам ухажори. На коктейли след събитията не оставам, но чак пък нагла и скандална?! От една виртуална приятелка чух всички тези неща за себе си, тя пък ги била чула от библиотекарките, които са организатори на събития - културни събития, когато им казала, че имаме среща – първа беше, единствена засега. По-скоро ме показала, когато съм влязла в залата. Аз тези жени не ги познавам. Не знам те откъде знаят толкова много за мен. И то разни други неща, които не съм и предполагала, че правя. Отгоре на всичко и името ми друго! Заяви ми го същата приятелка – "..и казаха, че се казваш иначе, с друго име те назоваха". Мдаа. Това вече ми се е случвало. Бяхме с едни литературни приятели на четене – Наистина ходех по културни сбирки, минимум веднъж на месец, та човекът, който представяше поредната си стихосбирка казал на един от хората, в чиято компания бях, че съм журналистка в местна медия и съвсем не се казвам така, както се представям. Останах с впечатление, че се крия и нарочно използвам чуждо име в интернет. И автографа, който ми беше написал гласеше – "Еди коя си, защо не се познаваме?" Взех да се замислям. Разни непознати хора ме поздравяват по улиците. Една жена от която си купувах мартеници ми каза, че съм преподавала на детето и. Друга жена, с която бях на една маса на банкет за осми март, също ми спомена, че детето и било при мен. Един известен поет преди време ме хвана галантно под ръка, докато качвахме стълбите към поредното събитие и взе да ме разпитва как съм. Не помнех да са ни запознавали. Може би ранна склероза? Стреснах се – признавам си. Чувала съм за биполярно разстройство. Чела съм, филми съм гледала. Може би и аз така. Не подозирам, а водя двойнствен живот. Не помня какво правя в другия си живот. Само си мисля, че съм обикновена жена и примерна съпруга и майка, която понякога пише и обича да слуша Вивалди и джаз. Леле! Явно в другия си живот съм фурия, която води предаване, присъства активно в културния живот и е много скандална личност! Ами да! Най-много ме смущаваше фактът, че така и не съм засичала тази мистериозна персона. Сиреч мен. Себе си като тази нагла персона. А ходех на културни събития. Как не съм я, как не съм се засякла? Значи всъщност наистина тя е аз, аз съм тя. Ние сме мен...Това, че не съм се срещала е неоспоримото доказателство, че страдам от склероза, биполярно разстройство, деменция и шизофрения. Всички диагнози са мои! За да не се побъркам тотално спрях. Спрях да посещавам културни събития. Виж от излизането навън не се отказах. Отстоях си разходките и пак ме срещат и поздравяват непознати по улиците.
Всъщност чорапът отдавна се разплете. Миризливичък чорап... Светнаха ме на кого приличам. Видях снимки. Дори лично се запознах с "двойничката" си. Наскоро попаднахме случайно на едно събитие, седяхме на един ред и имах време да я огледам. Да се огледам? Не намерих особена прилика, даже леко се обидих. Не че беше грозна или нещо подобно. Да се върнем на козата…Бегло имаме нещо общо, но само отдалеч, може би за хора с късогледство или друг проблем със зрението изглеждаме еднакво. Все пак съм доста по-импозантна, не разбирам как ни бъркат. Заговорих жената. Направо и казах - "Често ме вземат за вас." Тя го прие с усмивка - "Вече може да казвате, че се познаваме и знаете за кого ви вземат".
От време на време ходя на културни събития, стига да искам да отида. Изобщо не ме интересува кой за кого ме взема и какво на чие ухо шушука. Важното е, че всички диагнози ми се разминаха! Добре съм си аз! Какво облекчение!

* Чужди очи за себе си


Публикувано от Administrator на 02.04.2018 @ 15:28:20 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано хумор и сатира

» Материали от
   Marta

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Любопитство
автор: sabin
189 четения | оценка няма

показвания 3422
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Как отказах културния живот*" | Вход | 5 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Как отказах културния живот*
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 13.04.2018 @ 23:21:46
(Профил | Изпрати бележка)
Не знам дали е облекчение. Аз почувствах текста като огорчение, но той потвърждава тезата ми, че човек сам трябва да си съставя мнение за другите. Когато ми се случва да ме попитат за някого в работата, отговарям, че всеки сам трябва да прави преценка, да опознава хората и да си изгражда мнение. Да се обгражда с хора, които му допадат и с които са на една честота на вълната. Ненавиждам клюки и интриги. Страня от такива хора. Отклонявам нечистоплътни въпроси или режа директно. На такива мисли ме наведе текстът ти. Сериозен текст си е. Здравей, слънчево същество. Аз те познавам такава и не си ми заприличвала на никой :))))))))) А щеше да е хубаво да има приличащи на теб. Отнесени, нешофиращи, виждащи и творящи красота. Нямаш ли път насам, тиквике!?


Re: Как отказах културния живот*
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 03.04.2018 @ 10:16:31
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg
Тъжно, но толкова вярно!...Поздравления, Марте!!!


Re: Как отказах културния живот*
от Mia2442 (mia2442@gmail.com) на 02.04.2018 @ 18:06:59
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/watch?v=NxBTchwLQ3g
Абе, Марте, я си вземи голямата"Чанта" и се вейни до софия - знаеш ли какво културно събитие ще ти спретнем в старата кръчма на улица "Веслец"!:):):)

Ти чувала ли си за ЛАК?/ Нееее, това не е Лична Амбулаторана Карта - не!/ Това е Литературно-алкохолен клуб, в който членуваме все видни...мхм ...хулитери. Ела да видиш след първата напитка как се лее Франсоа Вийон, а след втората - цитати от Ърскин Колдуел!:):):)

А кои членуваме ли - "Тайна" - майна, по Райсън!;)Макар че и той беше обещал да дойде.

Та не отказвай културния живот, ами казвай кога ще те приемаме в ЛАК!:):):)


Re: Как отказах културния живот*
от Markoni55 на 02.04.2018 @ 17:51:12
(Профил | Изпрати бележка)
Аз и на конкурса си го харесах. Вече не помня дали го коментирах, но сега няма да пропусна. И заглавието ми допада и чак се замислям дали да не си спретнем и такъв конкурс "Чужди очи за себе си"


Re: Как отказах културния живот*
от rajsun на 02.04.2018 @ 15:36:22
(Профил | Изпрати бележка)
Шеговито, но ми стана тъжно...