Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 767
ХуЛитери: 2
Всичко: 769

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: Marisiema

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПрочит на огъня
раздел: Поезия
автор: yotovava

Да помълчим край огъня сега,
забили тъмни погледи в жаравата.
Необяснима есенна тъга
разстила мокри черги върху прага ни.

Залостен е последният егрек,
млекцето на козите прегоряло е.
Мълчи ли здрачът – призрачен човек,
потънал в сините вечерни шалове?

Мастилото си в теб нощта изля
и ти ми идеш черен като въглен.
Дали разбрал си колко ме боля,
че – без да сме се срещнали, си тръгна?

Че дълго плаках – цяла нощ. За теб.
Защото ти – макар и непознатият,
ми подари уюта в своето небе
с непреводими – май? – за мен понятия.

О, пътниче, какво забрави тук,
кому го даде и какво не смогна
да кажеш в сетния отронен звук
на есенната вятърна флигорна?

Пилеем думи, мисли и съдби,
в древни битовизми сме заплетени.
А времето като стрела лети.
И няма кой да пише от небето.

Ела при мен и зарови лице
и дланите си в яворова шума.
Нима си ти безследният крадец
в безсънното ми пълнолуние?

Успял ли си да пренесеш отвъд
това, което си държал на пазва?
Безплътен стана твоят кратък път.
Любов ли е – смъртта да каже.


Публикувано от Administrator на 02.04.2018 @ 15:27:12 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   yotovava

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Стрелката
автор: nickyqouo
322 четения | оценка няма

показвания 42712
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Прочит на огъня" | Вход | 2 коментара (2 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Прочит на огъня
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 03.04.2018 @ 10:55:14
(Профил | Изпрати бележка)
Толкова много казваш, докато мълчиш край огъня на душата си, научила се вече да разчиташ написаното от него и да помъдряваш след всеки прочит!
Ах, Валя, празник си за твоите фенове!


Re: Прочит на огъня
от Markoni55 на 02.04.2018 @ 18:07:44
(Профил | Изпрати бележка)
прочетох и аз. прегарящо написано и даже не немирам думи да го коментирам. ще помълча и аз.