автор: LIANIK

Рангел, от смъртта на първата си булка се промени. Не му стигаше, че Невенка се спомина, но и сиротата му дъщеря не щеше майката, що беше избрал да я гледа. И щерката му, като покойната му булка, в главата си само хвърчащи пилета имаше, и за някакви такива нереални неща бленуваше – топлина, вяра, любов.
Като сух и престарял нахут, дрънкащ в джоба му, звучеше в главата на Рангел това време, кога бяха само тримата. Смяташе сега той, че глупаво беше да се поддава тогава на някакви си женски бленувания. Животът бе борба и на един мъж му стигаше, да е нахранен, челяд да му се роди, булката му да го отморява и утолява по тъмно неговата мъжка нужда, а и да има някоя пара, да се накисне в кръчмата, когато реши, че му е до гуша от женски брътвежи за някакви добри и светли дни.
Както казват бабите, че само онзи отгоре знае най-добре, така и животът изпълнява повелите на Божите желания да се оплитат съдбите на хората в конец, що не се вижда, ама блести навит, някъде в небето.
На село, момите, рано се нагиздват. То, кой ще да ги иска, като минат двайсет лета! Та, който има мома в къщи, често го дъвчат другите хора в устите си, и го подпитват, няма ли вече да я задомява и има ли избраник девойката.Така стана и при Рангел.Най-голяма беше Катерина и беше и време, да се задоми, затова и по улиците и в кръчмата, всички задяваха бъдещият тъст, като си правеха сметките, че който вземе момата му, ще получи хубав комат от ливадите, що имаха. Само, че никой не се беше спитал с кака Пена, която нямаше никакво желание да дава нещо, което вече твърдо си беше решила, че си е нейно спечелено си и изстрадано имане.
Една топла вечер Рангел се върна доста пийнал от кръчмата и докато се събличаше рече:
-Пено–о-о! Ша женим Катето, че мира не ми дават аратлиците у кръчмето!Все ме одумват, че мома съм имал, пък не съм я гиздил, да се хареса, че да я вземат!
Пена смръщи челото си, не и се нравеше тази работа, ама като послуша още малко несвързаните и замазани слова на мъжа си, реши, че и тук изгода трябва да се търси – или по нейният аршин – да не се дава нищо, а да се взима още. Затова, колкото да успокои пияния, тя рече :
- Ще да го сторим мъжо, не се кори! Ще да го сторя! Язи, нали съм малето, ще намерим кой Ката да вземе!
Успокоен замаяният от алкохола Рангел се пльосна на одъра и захърка.
Цяла неделя Пена се лута, що да стори и как да оплете работата, че само от Ката да се отърве, но не изцяло. Мислеше тя да си остави една такава вратичка, дето и в другата къща да шета, дори и да не и беше стопанката, тя. Значи, не и трябваха ергени - млади петлета да скачат и да се мислят за хайдуци. Нужен и беше друг зет, улегнал, да има имане и да не търси от нивите и от чеиза, що пренареди за своето Гане. От него, тя скъта настрана за чеиз на заварената си дъщеря, само една възглавка за миндери, дето и се виждаше много грозно направена с черната чержена калъфка отгоре.
Случи се, че и трябваше от бакалията буци сол за кравите и сега Пена ходеше покрай рафтовете, пипаше преценяващо що имаше и си мислеше как да свали цената, че да го вземе за децата си. Спря се и се загледа в едни кърпи, що бяха гиздаво нашарени от цветя.Ама не и се даваха толкова пари, а пък хубави, пустите, бяха!Тогава,чу тя разговора от тезгяха, където сега бяха само Георги Бакалина и леля му стрина Неделя:
- Недей, така чадо! Избери си булче, в село има колкото щеш, ама и в другите може да си харесаш, някоя по мярка да ти е. Не може така, без женска ръка и като скот да си! Виждаш и момичетата растат, от майчица имат нужда! - хортуваше сега на Георги, лелята.
- Хубаво хортуваш, ама то, така това дело не става изведнъж! Кой ще ме вземе с две деца, а и едното болнаво… - отвръщаше и бакалина с половин уста.
Изведнъж Пена без да се усети плесна с ръце. Дойде и в главата решението на тази сметка, дето досега не и излизаше и все в разход и беше. ”Ама, че и то, ей го де е зетя! Сам е, стари няма в къщата, двете му щерки не са пречка, а и пари, и имане няма да търси, щото си има в излишък!”- заклати главата си Пена, като че ли хем се питаше, хем наредено си отвръщаше тя, сама на себе си.
- Нещо не е в ред ли? – чу тя гласът на Георги, който от шума на плясъка се беше приближил.
- А-а-а, не! Не!Всичко вече е в ред! Спомних си, че оставих нещо на печката. Дай сега две буци сол, че да вървя!
И Кака Пена Рангеловица излезе от магазията, а на лицето и доволно се гиздеше сега една от ония усмивки, дето човек не можеше да определи, доволството ли беше в повече или хитростта.

***
Мисли си мъжът, че познава жената, ама… Лъже се той, омагьосан от къде черни очи, къде водопади от коси, къде бяло лице и кръшна снага! А в живота, където и да подадеш ухо, ще узнаеш, че все жени са намесени в най-важните дела на света! И петелът се смята за цар на курника, ама търчи да оправя на кокошките свадите, коя, къде яйцето си да снесе. А после, като утихне шумът, наперен се връща към поста си на цар и съпруг. И тук така - мъжът спокоен от свършената си работа, в кръчмата, доволно си надига чашата, а в курника става това, що е намислила най-старата кокошка!
Веднъж влезнало нещо в главата на Пена, нямаше спокойствие, докато не стане, така, както тя го е наумила. И сега, не губи време и вечерта напълни опразнената от алкохола кратуна на мъжа си с това, що тя смяташе важно. Мазно, нежно и се редяха думите, чак сълзици се стекоха по загладените и бузи, щото нали нежна майчица била! А и Рангел това чакаше!Трудно дело му се виждаше, това да му мисли, за кого щерка си да венчае, та реши му Пена кахъра, така отведнъж с лекота.Ей, затова я беше взел той, да мисли, когато на него не му се щеше! По-лесно беше да спи спокойно, да си работи и да си гледа рахата у кръчмичката с аратлиците на по чашка-две.
Пена се развилня, у стрина Неделя ходи, че да и загатне нещата.А, онази само пита:
- Че девойче е вашето, а наш Георги вдовец е с дечица! Бива ли така да го почерняме детето!А и дванадесет лета, май им е разликата!
- А, бял кахър е свате тази работа! То нашата, като е мераклийка, що да се пречкаме! Научено ни е момичето да се грижи за дечица. – лигда капеше от устата на Пена Рангеловица.
Стрина Неделя и тя не чака и захортува на Георги за момата.А, онзи, като че ли гръм го удари – слуша и не вярва, а сърцето му, ще се пукне от туптене в гърдите.” Такава радост Боже, кога я заслужих? И тя мене…Грехота е да я почерня, за мойта си жажда, ама, ако и тя…!” – мислеше си младият мъж, а на леля си отвърна:
- Ще да си помисля, ден-два.
- Какво да му мислиш бе чадо! То хубаво булче, мома, и децата ще гледа! – предлагаше и хвалеше стрина Неделя, така, като че ли стока щеше да се купува, а не булка избира.
- Ще да помисля ти казах! – твърдо и строго изгърмя гласът му. И старата жена замълча. Знаеше тя, че като стореше така, с Георги, дордето сам не реши, не трябваше да се спори. От малък беше останал той сирак. Дядо му и баба му го отгледаха, него и трите му сестри, дето се задомиха в други села за богати и честити мъже. Ама, той си отгледа сестрите, и баба си до последно той оправяше.И с бакалията се оправяше, която от дядо си наследи. Дори и когато беше жива булката му, за децата си, пак той се грижеше. Вярно, добър и красив мъж беше, здрав и силен, а и богатство имаше, но жените се двоумяха за него, щото имаше две деца, а едното още не можеше да ходи само, грижа си искаше това, може би и за цял живот.И като погледнеш силната му и яка снага,топлите му очи и спокойното му загоряло от слънцето лице, ще да решиш, че прилича на кротък и силен вол, що слуша и винаги в браздата върви. Само, че и воловете си имат инат, а и са умни животни, макар и добри и кротки!
Какво да му мисли, Георги сам не знаеше? Ей,така, отведнъж да ти се сбъдне желанието, а пък, да не смееш да го вземеш!Не можа да спи, мира нямаше, що да прави!За два-три дни, без да се усети, с пакети и премени беше напълнил празната стая, що имаше в дома му. За нея да има! За Катето,дето беше неговото желание!Какво му чакаше още и сам, той не проумяваше!
Видя пак Пена в магазията и се приближи към нея! А тя само това чакаше, че като се подхвана… омагьоса го още, и литна му душата нагоре, нагоре, от трепет и радост, обладана.
Катерина не питаха. Казаха и ,че ще я главят, и това е.Донесоха сватбена премяна, красива червена носия и покривало, що такова красиво нямаше и в околията.Пена от яд се пукаше, ама не можеше да вземе нищо, че венчавката наближаваше.
А, Георги луд беше. Не знаеше, къде да се дене от щастието, което сега караше сърцето му да не спира своя страстен бяг.
Катето нищо не казваше. Мълчаливо вършеше тя работата си, която покрай главяването нарасна.
Какво да каже, сега и сърцето и вече нямаше свободно да лети по нивята! Като ходеше за вода, усещаше погледите на момите, що се кискаха скришом и я одумваха, че вдовец взима с две деца.
А, децата, каква вина имаха? Намесваха ги хората, като че ли болест са някаква, а не живи същества!На Ката за децата и бе най-притеснено.За тях мислеше и сутрин и вечер, знаеше тя, какво е да ти я няма майчицата, и друга да ти отнеме и най-свидното, що ти е останало от нея на тази земя.
Почерпи се селото за здравето на младите, а в новият дом на невестата,ширнал се широк и честит в края на селото, останаха само най – близките.Пена цял ден беше зачервена, не от усилието, а от това, що не спря да се усмихва и да потрива ръце.” Брей, мама, права беше! – си мислеше тя. – Лесно било, това с нареждането на работата, стига акъл да имаш да го решиш и балами да го сторят!” Бе нагиздила децата си с нови премени. Дончо на щерка си Гана го беше връчила да го мъкне по пътя след сватбарите. Сега, време беше за благата ракия. Трябваше да стане, щото да неможе да се върне Ката, ако нещо реши. Свидетели и трябваха на Пена, а от тези, що бяха останали в двора на къщата, всичките ставаха. Пък и Георги вече личеше, беше се зачервил от изпитото вино и ракия, и като вървеше, леко клонеше ту на ляво, ту на дясно.Затова, тя се провикна:
- Ех, айде, де, че и блага ракия трябва да пием! - подзеха и гостите веднага след нея.Стара традиция беше това, кога невестата е мома, да докаже, че е честна за мъжа, що я взима.Георги, в началото се задърпа, ама накрая склони.Радостно му беше, а и ракията премрежваше всичкото,що виждаше и някак не му се струваше на място.Не можеше сега да мисли той, само чувствата остави да говорят в него!Беше решил да изчака, малка му беше булката, още момиче, ама…Пусто му вино, като го изпиеш до дъно,ще се влее в тебе и ще ти подпали кръвта!
Нагорещил се беше и в стаята, където ги затвориха сами с Ката, и той не искаше да чака, повече. Дръпна я към себе си, обви я с ръце и зацелува страните и, шията, раменете, докато се усети, какво става, вече беше свършил работата. От тихият и жален вик, го заболяха ушите. Отрезня на момента.Кръвта му от жарава се смрази и ледени бодлички защипаха вените му. Очите на Георги потъмняха от болката,и от гледката що се откри – разголена до кръста и с вдигана риза, Катето лежеше под него, извърнала настрани глава, стиснала здраво клепачи, от които, като пороен дъжд се лееха сълзи, а устните и здраво прехапани, криеха дълбочината на стоновете от болката и срама.
Георги се изправи полека.Не знаеше, какво да стори. Не беше, той такъв човек, но и не пиеше често. Пустото му вино бе притъпило, онова, що от сутринта го глождеше, че нещо не беше в ред, и че Пена, бе излъгала за желанията на Катето. Той тихо приседна на одъра и се запаши, протегна ръка да покрие булката си, но като видя как се сви тялото и, отдръпна я свита в юмрук. Той не беше такъв човек! В живота си на никого лошо умишлено не бе направил. Как сега, на най-милното му, на неговото желание… Как бе сторил това?! На кой да се молеше? Кой да върне времето? „Боже, защо ме наказваш така?” – извика душата му, а сърцето му се скъса на две. Себе си не можеше да гледа, себе си, а тя…И Георги сам се прокле.
От устата му се изплъзна ругатня:
- Аз ще да ида вънка, да ги раздигам и да си ги пратя по къщите!- тихо, с прегракнал глас каза мъжът и се изправи.
- Чакай! – изведнъж се чу нейният глас обвит в тъжен стон. Той спря, обърнат към нея с гръб. Катето тихо съблече ризата и протегна ръка да му я подаде:
- Ето! – гласът и трепереше. – Аз, с никого друг… - и заглъхнаха думите и.
Георги се обърна, погледна я, а в очите му беше страшно, сякаш всеки момент черните облаци щяха да се ударят един в друг и да се чуе страшен гръм. Но той бавно пое ризата, по която имаше кървави петна и отвори вратата. Преди да излезе чу:
- Ще работя и ще гледам децата. Само не се оплаквай, че ако ме върнеш…- мълчанието се удари в белосаните стени и повтори се като ехо в сърцата на двамата.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...