автор: felisia

Прегърни ме силно, нека да усетя
колко ненаситно ме желаеш
как сърцето ти препуска, като лудо
как потъваш във косите ми ухаещи.
Докосни ме бавно, нека да усетя
как по кожата рисуваш пълнолуния
колко парещо блуждаят пръстите
следвани от лепкаво целуване.
Притисни ме нежно, нека да усетя
сбъркания ритъм на дъха ти
ту накъсан, ту замиращ стенещо
щом се плъзнеш змийски по бедрата ми.
Събори стените, скъсай ми оковите
зарази ме с онзи порив неразумен
да забравя за момент, че имам тяло
в полета си сластно пеперуден.
Да ме заболи от невъзможност
да приема толкова отдаване
да се слея с твоята възбуда
преди да се взривя на нежни атоми
И да попия в кожата ти влажна
през порите с потта ти да се слея
да се разлея, да те паря, да усещаш
че тази нощ за тебе я живея.