автор: Albatros

... момчетата ми вече остаряха, край тях и аз си взех петте пари,
не ги привлича родната им стряха – и други са им мъжките игри,
понякога – от дъжд на вятър, идат при мене за една лопатка жар –
прекрасни матадори след корида! – за раните си да подирят цяр,
мълчим си – те за своите неволи, а аз – преглътнал бащина сълза,
нима ги хвърлих? – сиротинки голи, в свят на ръждиви мъжки железа,
нима не пях – ни зайченцето бяло, ни кирилските букви им редих? –
момчета мои, то се е видяло, дойде денят – да искам прошка в стих,
елате? – дал Бог хлебец за вечеря, и тръгвайте отново през света –
а аз след вас докрай ще изтреперя сълзата си – да бъда ваш баща.

28 март 2018 г.
гр. Варна, 9, 00 ч.