автор: nikikomedvenska

Аз знам, че по рождение съм куца
и се огъват мойте колене,
но днес строших проклетата каруца
и тръгнах с чистокръвните коне.
Ветреят се солените им гриви,
презрели моя порив белочел.
Те знаят, че на мен ще ми отива
от упор милостив и бърз разстрел.
Но хуквам аз! И моите копита,
забравили какво е да си роб,
по-звънко и от вятъра политат
във най-неумолимия галоп.
Лети, надеждо моя окуцяла,
макар за пръв и за последен път,
макар да ме очаква на финала
не златна купа, а внезапна смърт.
И миг преди разпенена и бледа
да й отдам последния си дъх,
ще знам, че най-великата победа
и мъртва ще превземе своя връх.
За мен ще кажат – просто полудяла!
Напразно се наказа с тоя грях:
да куца към смъртта си до финала...

Но аз ви казвам честно, че летях!