автор: apostola

Къде се криеше до днеска,
Надеждо моя- не разбрах?
И мъката си аз- човешка,
в една торбичка си събрах.

Сега, когато те намерих,
аз тръгвам смело пак напред.
И ще забравя как треперех
във дните седмични поред.

И пак за мене ще се съмне,
и хаосът ми- подреден.
И ако щастие ме гръмне-
така да бъде всеки ден!