автор: felisia

Щастие мое, мое слънчево зайче !
Мое пламъче, моя искрице надежда,
все те търся и все те сънувам,
нежни думи за тебе подреждам.
Ровя в спомени и ставам щастлива
а по изгрев рисувам въздишки
и когато усетя, че са опнати силно
на съдбите ни фините нишки
и че може внезапно да се скъсат със болка
и да ни разпилеят безвъзвратно
аз забравям какво е измислена гордост
и завъртам стрелките обратно.
И не бягам от теб, а към тебе се връщам
и се моля да си там и да чакаш
да ме сграбчиш горещо,
о, как ме прегръщаш!
Ледовете във мене разтапяш.
И смиряваш до нежност всички гневни искрици
във очите от страх помътнели
как успяваш не знам, как извайваш във мен
само пролет и литнали птици...
И отново съм малка и безкрайно невинна
и се лея по теб, като ручей
със какво ли заслужих тази сладка магия
точно в моя живот да се случиш.
Щастие мое, мое слънчево зайче!
Мое пламъче, мое спасение,
още сто пъти в този свят да се раждам
пак ще търся пътека до тебе...