автор: pastirka

В безименния полюс на сърцето
отдавна няма място за въпроси.
А въздухът насилствено отнет е,
издъхва на проплакващи откоси.

Излюпена, невинността е пате
в кълчищения вик на присмехулник.
От Бог или от Дявола изпратен,
светът забравя своя прощъпулник.

Забравя, че расте на хоризонта
от въздуха по-синя перуника.
Заменя я с изкуствени корони,
качени на отломъци от никой.

Пернатата му гиздавост се скубе
и шутовски започва да изглежда.
Последният му опит ще е труден.
Разбрал ли е как гибел се прережда?