автор: misteriavechna

Съм ли?!...
Не съм ли?!...
Аз съм...не, не съм...
Гръм от ясното небе простена,
мълния глътна тишината...
Ехо ръмжи на китарна шеста струна,
подпухнал смесен махмурлук...
Долен зъб зплашително се клати,
пищят сигнално глъхнещи уши...
Болен съм?! Не, някой ме е млатил.
Гладен съм, това е сигура!
Кух съм, ясно е проформа,
паралелепипед или просто куб?...
Кънтя, допрат ли ме предмети.
Нещо съм виновен... ударил ме е чук?...
...също и влак ме е прегазил...
това съм го проспал...
Просветва ми, едва зацепвам...
А?!? Пак ми притъмня...