автор: Marta

Не съм кой знае какъв специалист, но мога да предположа какво би казал един психоаналитик за това каква жена се крие зад голяма чанта - защото това определено е жена, която се крие -
аз например като я тупна в скута си и цялата се скривам. Е, лицето ми се вижда. Предугаждам, че освен добро укритие, изборът да нося ТОЛКОВА голяма чанта, е своеобразен протест срещу порастването, отказ да напусна детството. Все пак в ученическите си години човек носи най-тежките чанти и раници в живота си. А аз бях прилежна ученичка, просто непоносимо прилежна. Чантата чак ми къртеше рамото, вървях килната (убийствено си е) на една страна от тежестта и, но изпълнително носех всички учебници, тетрадки и помагала...Сега дъщеря ми е такова ученолюбче. Чантата и често е със скъсана дълга дръжка, изхвърлих я при последното - "Мамо, заший ми чантата", и и взех една с доста по-широка и здрава презраменка. Ето как училището ни възпитава едни здрави и яки жени, които с голи ръце и широки рамене да посрещат житейските трудности.

Понякога се шегувам, че нося чанта-КИЛИМ, като онази на Мери Попинз. Е, в нея няма походно легло, одеяла, чаршафи, нощница, възглавница и още куп дреболии, но си го бива съдържанието и. Съдържателно, чак сърцераздирателно - средно тежи около три килограма и редовно ми порти рамото. Обичайните неща, които потъват вътре като в трюма на голям презокеански лайнер (което пък ми създава и затруднения с намирането им, представете си какво ровичкане пада всеки път, когато трябва да измъкна конкретно нещо) - ще се опитам да изредя. И така - връзка ключове (половината отдавна са без вртати, вероятно ги нося за тежест и авторитет). Портфейл - доста е дебел, но да не се заблудите, че в него има пари или карти - има всякакви други неща - календарчета, визитки, снимки, бележки, КЪСМЕТЧЕТА от кафе, сметки и стотинки. Абе тежичък е, макар и почти да е забравил основната си функция и шумоленето на надиплени банкноти да идва само в съня му. Обикновено нося два-три шала. Налага се човек да се наметне, врата си да увие. Чорапи! Че за къде без чифт чорапи. Четка за коса. Чадър! При това дъждовно пролетно време си е редовен пътник в чантата. Книга - един брой (+), бележник с два-три химикала - поне единият да пише. Шноли, ластици, червило, спирала, огледалце, пинсета, телефон, очила, запалка, мокри кърпички, салфетки, парфюм, ножичка, ветрило, карфички, лепенки, превързочни материали, аспирин, аналгин, бутилка минерална вода или чай, кестени или миди поне по една шепа, според сезона. Това на излизане. Като се прибирам чантата - килим е побрала още литър мляко, две-три кисели млека, хляб, консерва с грах и буркан тахан. Понякога плодове, рядко домати и яйца. Дотам!
Не обичам да нося торбички и затова чантата предвидливо поема голямата част от покупките....Вярно чук не съм носила! Носила съм нож, а последно се върнах от лозята с грижливо прибрана в дамската си чанта лозарска ножица, мхм, и сезал.
Изобщо, купувам ли си чанта, основното правило е тя да е голяма и със здрава дръжка. Да побира на височина двулитрова бутилка, а на дължина малко повече. Дамската чанта е изключително важна и, ако се върнем към психоанализата, разкрива много за притежателката ("притежалка" бях написала първоначално, поддумите са големи издайници) Значи - колкото по-голяма чанта - толкова по- широкоскроен човек, толкова по-многопластова личност, сама да се изгуби сред пластовете на себето, както често в чантата и се губят толкова важните и обитатели.
Тъй ами!