автор: sara

Той си отиде!
Тихо!
Взе си ризите, вратовръзките...
И излезе!

Не и каза сбогом!
Изпрати й погледи -
на досада, безразличие, скука...
Тя остана!
В стаятя тичаха слънчеви зайчета.
Но й беше ужасно самотно...
Взе си чантата и излезе.
Отиде при вятъра.
Те прекараха чудно нощта!
Бе й хубаво...
Да се люби с вятъра...
Бе щастлива... по-малко самотна...
...
Той се върна!
Донесе си ризите, вратовръзките...
Подреди ги прилежно...
Имаше време... да чака!
Ала тя бе при вятъра...