автор: Elling

Колко лабиринтни нишки се прокъсаха
от влагата в кафявите очи
на хилядите полуздрачни епохи,
прецъфтяли под стъпките на лудия ми бяг?
Колко ли болнави лунни сенки,
колко ли мимолетни дъги,
колко ли недоловими екватори
ме разделят от снега на смеха ти?
Но ти не спирай да ме търсиш,
дете на Севера и Реката:
прелисти всяка древна магия,
прелъсти всяка учудена пролет,
стигни ме през копривите на живота,
стегни ме в бадемовите си обятия,
опий ме с млякото на устните си,
отпий ме до дъно и дай ми покой.

Ние всички дишаме
за онази единствена секунда,
която отнема дъха ни...