Аз съм пленница на зимата,
тя сковава онези въздишки на сърцето ,
които рисуваха огньове от сълзите ми.
Сега пепелта прокарва устни
по рамената и ме връща към спомен
по-светъл от лято.
Ледовете разкрояват вените ми
на пътища, по които
тръгва дъждът на една пролет-
все още неизживяна.
Аз ще го върна, ще го стегна в юмрук,
ще изтръскам мократа му коса
и ще му пея тихо за онази обич,
от която не намерих бягство.