Ако можех да си взема - на онзи свят –
боровете, смолата
и мъглата –
то още днес бих блъснала вратата.
Ако можех да си отнеса водата
и скалите, и орлите –
то още днес бих минала през прага.
Ако можех едничко семенце да пренеса –
един микрон – зародиш светлина -
ще тръгна още този миг в атака
през Портата на вечността,
през мрака –
нататък –
към безкрая на света...
Прости ми, Господи! – от страст и любопитство…