- Добро утро слънчице мило! -
се усмихна земята
и шепи разтвори да събере топлината.
С нежност помилва всеки храст,
всяка тревичка и на припек изложи
минзухарена жълта свещичка.
На дъжда се усмихна и жадно изпи го
капка по капка в недрата пропи го.
Задъха се вятъра
и с пролет прогони облаците в небето
с лек порив погали
на нарциса влюбен лицето.
В неговата бяла главица
една пчела се е свила
от него пие живот до насита
и му разказва за студената зима.
А когато вишните цъфнат
тихо любовта ще приседне
на стара пейка под клоните
окъпана от слънчеви приказки
две ръце с топлина ще разказват,
че вече е пролет.