Животът ми
е, като хълм нагоре
и мъча камък- грижи да кача.
Върхът е
шапка и стои отгоре,
където искам да се закача.
Стоя под него...
Уморен се взирам
нагоре- към върха, като Сизиф.
Във мисълта си
радост аз съзирам,
защото страдам, но съм още жив!