 |  В безкрайното пространство
на твоето отсъствие
тече безименна река
към непрогледната земя.
Проскърцват някъде в далечината
ребра на някогашна лодка
и скелети на риби се люлеят,
а призрачни дървета сплитат
корени с косите си.
Вървиш към устието на реката
след сянката, която бавно
поглъща светлината ти,
а тялото ти се превръща в пясък.
От прогнилия пристан си тръгвам
и вече не виждам реката.
Миражите на всичките утехи
разпръсват се на прага на сърцето.
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Отвъд зелени брегове" | Вход | 7 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
RE: Отвъд зелени брегове
от Izabella на 20.05.2018 @ 21:46:34
(Профил | Изпрати бележка) | тяло от пясък
харесва ми!:) |
RE: Отвъд зелени брегове
от kameja на 28.05.2018 @ 15:04:01
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря! Пясъчните кули, слепени с вода се разпадат под жаркото слънце. |
]
Re: Отвъд зелени брегове
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 08.05.2018 @ 00:16:07
(Профил | Изпрати бележка) | | Всяка твоя дума тук, ми напомня Дума Ки на Чичо Крал. Призрачно, паяжинно, като матова въздишка, като стон по необратимото, като замръзнала капка от подранила зима по неоткъсната ябълка в изоставена градина... Тъгата пуска корените си неусетно, но дълбоко и лепкаво... |
Re: Отвъд зелени брегове
от kameja на 17.05.2018 @ 14:29:19
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти! За импулса след прочита и коментара на твоето стихотворение. За препратката към този роман, който не съм чела. За споделената тъга... |
]
Re: Отвъд зелени брегове
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 17.03.2018 @ 23:24:04
(Профил | Изпрати бележка) | При първия прочит видях стиха ти като продължение на последната творба на Елсион. Някакво усещане за близост и синхрон между двете произведения. Отидох да го прочета пак и разбрах близкото и различното между двата текста. Водата, съзерцанието, плавателните съдове дават усещане за сходство, но финалите са изключително различни. При нея настъпва спокойствие, равновесие и далечно очакване с неясна форма. В твоя стих има изпращане, сбогуване и осъзнаване, че няма надежда за връщане.
Написаното е много добро, Камея! Поздрави! |
Re: Отвъд зелени брегове
от kameja на 18.03.2018 @ 16:24:45
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти за тълкуването и разчитането на чувството. Сбогувах се с някого. Стиховете на Елси често ми повлияват, на Елинг също, финалът дойде при мен като коментирах последното му стихотворение. Мисля, че често сме на близки вълни с тях. |
]
Re: Отвъд зелени брегове
от libra на 16.03.2018 @ 19:26:37
(Профил | Изпрати бележка) | някак си ми се иска да ти оставя за коментар ей това, не знам защо, може би заради миражите на всички утехи, които се разпръсват на прага на сърцето:
"- Не съм спал вече триста години - каза той тъжно и хубавите очи на Вирджиния се разшириха от смайване, - цели триста години не съм спал и съм тъй уморен.
Вирджиния стана съвсем сериозна и устничките й затрептяха като листенца на роза. Тя пристъпи към него, коленичи до стола и се взря в старото му, сбръчкано лице.
- Бедничкият призрак - промълви тя, - нямаш ли си място, където да спиш?
- Далече, отвъд боровите гори - отвърна той с тих, замечтан глас, - има малка градина. Там тревата расте висока и гъста; там цъфтят белите звезди на татула, там славеят пее цяла нощ. Цяла нощ пее той и хладната кристална луна гледа отгоре, а тисовото дърво простира исполинските си ръце над спящите.
Очите на Вирджиния се замъглиха от сълзи и тя закри лице с ръцете си.
- Говориш за Градината на Смъртта - прошепна тя.
- Да, Смъртта. Колко ли е хубава Смъртта! Да лежиш в меката кафява пръст, над главата ти да се люшкат тревите и да се вслушваш в тишината. Да забравиш времето, да простиш на живота, да си в покой. Ти можеш да ми помогнеш. Ти можеш да ми отвориш дверите на Дома на Смъртта, защото Обичта е винаги с тебе, а Обичта е по-силна от Смъртта." О.Уайлд Кентървилският призрак
поздрав :) |
Re: Отвъд зелени брегове
от kameja на 17.03.2018 @ 09:32:04
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря, красиво е. Четох преди години една малка книжка с неговите приказки, трябва да я потърся отново. Призрака не си го спомням, бих прочела цялата му история. |
]
Re: Отвъд зелени брегове
от mariq-desislava на 16.03.2018 @ 15:31:24
(Профил | Изпрати бележка) | Пълна емпирия има тук.{}
|
Re: Отвъд зелени брегове
от kameja на 16.03.2018 @ 17:31:58
(Профил | Изпрати бележка) | | Погледнах в речника, бях забравила какво означава емпирично. |
]
Re: Отвъд зелени брегове
от Bukvist (ventura@dir.bg) на 16.03.2018 @ 09:28:38
(Профил | Изпрати бележка) | | Тайнствено, мистично и красиво... като камея. |
Re: Отвъд зелени брегове
от kameja на 16.03.2018 @ 10:40:50
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря, радвам се, че така го виждаш. |
]
Re: Отвъд зелени брегове
от doktora на 15.03.2018 @ 17:25:52
(Профил | Изпрати бележка) | С удоволствие, душевно, прочетох, Камея, знаеш ли, леко настръхнах...силно си усетила как реката се изтича и плътта се превръща в пясък...митологично е, радвам се на поетичното ти попадение!
Успех, мило момиче, и уютна вечер!
твой Ниело :) |
Re: Отвъд зелени брегове
от kameja на 15.03.2018 @ 18:13:12
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря, Ниело! Днес сме на близки честоти на вълните, прочетох сутринта твоето стихотворение за лодкаря. |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 775
ХуЛитери: 2
Всичко: 777
Онлайн сега:
