Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: renizah78
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14008

Онлайн са:
Анонимни: 430
ХуЛитери: 4
Всичко: 434

Онлайн сега:
:: Lombardi
:: ringo
:: LeoBedrosian
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2022 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаОтвъд зелени брегове
раздел: Поезия
автор: kameja

В безкрайното пространство
на твоето отсъствие
тече безименна река
към непрогледната земя.
Проскърцват някъде в далечината
ребра на някогашна лодка
и скелети на риби се люлеят,
а призрачни дървета сплитат
корени с косите си.
Вървиш към устието на реката
след сянката, която бавно
поглъща светлината ти,
а тялото ти се превръща в пясък.
От прогнилия пристан си тръгвам
и вече не виждам реката.
Миражите на всичките утехи
разпръсват се на прага на сърцето.


Публикувано от anonimapokrifoff на 15.03.2018 @ 16:23:55 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   kameja

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

09.08.2022 год. / 20:52:59 часа

добави твой текст
"Отвъд зелени брегове" | Вход | 7 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Отвъд зелени брегове
от Izabella на 20.05.2018 @ 21:46:34
(Профил | Изпрати бележка)
тяло от пясък
харесва ми!:)


RE: Отвъд зелени брегове
от kameja на 28.05.2018 @ 15:04:01
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря! Пясъчните кули, слепени с вода се разпадат под жаркото слънце.

]


Re: Отвъд зелени брегове
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 08.05.2018 @ 00:16:07
(Профил | Изпрати бележка)
Всяка твоя дума тук, ми напомня Дума Ки на Чичо Крал. Призрачно, паяжинно, като матова въздишка, като стон по необратимото, като замръзнала капка от подранила зима по неоткъсната ябълка в изоставена градина... Тъгата пуска корените си неусетно, но дълбоко и лепкаво...


Re: Отвъд зелени брегове
от kameja на 17.05.2018 @ 14:29:19
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти! За импулса след прочита и коментара на твоето стихотворение. За препратката към този роман, който не съм чела. За споделената тъга...

]


Re: Отвъд зелени брегове
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 17.03.2018 @ 23:24:04
(Профил | Изпрати бележка)
При първия прочит видях стиха ти като продължение на последната творба на Елсион. Някакво усещане за близост и синхрон между двете произведения. Отидох да го прочета пак и разбрах близкото и различното между двата текста. Водата, съзерцанието, плавателните съдове дават усещане за сходство, но финалите са изключително различни. При нея настъпва спокойствие, равновесие и далечно очакване с неясна форма. В твоя стих има изпращане, сбогуване и осъзнаване, че няма надежда за връщане.
Написаното е много добро, Камея! Поздрави!


Re: Отвъд зелени брегове
от kameja на 18.03.2018 @ 16:24:45
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти за тълкуването и разчитането на чувството. Сбогувах се с някого. Стиховете на Елси често ми повлияват, на Елинг също, финалът дойде при мен като коментирах последното му стихотворение. Мисля, че често сме на близки вълни с тях.

]


Re: Отвъд зелени брегове
от libra на 16.03.2018 @ 19:26:37
(Профил | Изпрати бележка)
някак си ми се иска да ти оставя за коментар ей това, не знам защо, може би заради миражите на всички утехи, които се разпръсват на прага на сърцето:
"- Не съм спал вече триста години - каза той тъжно и хубавите очи на Вирджиния се разшириха от смайване, - цели триста години не съм спал и съм тъй уморен.
Вирджиния стана съвсем сериозна и устничките й затрептяха като листенца на роза. Тя пристъпи към него, коленичи до стола и се взря в старото му, сбръчкано лице.
- Бедничкият призрак - промълви тя, - нямаш ли си място, където да спиш?
- Далече, отвъд боровите гори - отвърна той с тих, замечтан глас, - има малка градина. Там тревата расте висока и гъста; там цъфтят белите звезди на татула, там славеят пее цяла нощ. Цяла нощ пее той и хладната кристална луна гледа отгоре, а тисовото дърво простира исполинските си ръце над спящите.
Очите на Вирджиния се замъглиха от сълзи и тя закри лице с ръцете си.
- Говориш за Градината на Смъртта - прошепна тя.
- Да, Смъртта. Колко ли е хубава Смъртта! Да лежиш в меката кафява пръст, над главата ти да се люшкат тревите и да се вслушваш в тишината. Да забравиш времето, да простиш на живота, да си в покой. Ти можеш да ми помогнеш. Ти можеш да ми отвориш дверите на Дома на Смъртта, защото Обичта е винаги с тебе, а Обичта е по-силна от Смъртта." О.Уайлд Кентървилският призрак

поздрав :)


Re: Отвъд зелени брегове
от kameja на 17.03.2018 @ 09:32:04
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, красиво е. Четох преди години една малка книжка с неговите приказки, трябва да я потърся отново. Призрака не си го спомням, бих прочела цялата му история.

]


Re: Отвъд зелени брегове
от mariq-desislava на 16.03.2018 @ 15:31:24
(Профил | Изпрати бележка)
Пълна емпирия има тук.{}



Re: Отвъд зелени брегове
от kameja на 16.03.2018 @ 17:31:58
(Профил | Изпрати бележка)
Погледнах в речника, бях забравила какво означава емпирично.

]


Re: Отвъд зелени брегове
от Bukvist (ventura@dir.bg) на 16.03.2018 @ 09:28:38
(Профил | Изпрати бележка)
Тайнствено, мистично и красиво... като камея.


Re: Отвъд зелени брегове
от kameja на 16.03.2018 @ 10:40:50
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, радвам се, че така го виждаш.

]


Re: Отвъд зелени брегове
от doktora на 15.03.2018 @ 17:25:52
(Профил | Изпрати бележка)
С удоволствие, душевно, прочетох, Камея, знаеш ли, леко настръхнах...силно си усетила как реката се изтича и плътта се превръща в пясък...митологично е, радвам се на поетичното ти попадение!
Успех, мило момиче, и уютна вечер!
твой Ниело :)


Re: Отвъд зелени брегове
от kameja на 15.03.2018 @ 18:13:12
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, Ниело! Днес сме на близки честоти на вълните, прочетох сутринта твоето стихотворение за лодкаря.

]