 |  Запретнала на спомена ръкава,
една картина в мене оживява -
как мама точи баница за мен.
Усмихват се ръцете и чевръсти,
кръгът расте под пъргавите пръсти,
от светлите и чувства набрашнен.
Кората изтънява и прозира
и плънката да ръсне мама спира,
навива я, в тавата я реди.
А щом съзре, че нейното момиче
от портата към къщи се затичва,
със сълзи на очи ще проследи.
На прага тя с ръцете си засмени,
ще ме прегърне, сякаш преродена,
с окъпани в очите и слънца...
Но чак сега, след толкова години,
когато тя в отвъдното замина
и точа аз за моите деца,
разбирам тази обич, дето брани
със аромат и вкусове подбрани
традициите в родния ни дом.
И знам, че тази баница на мама
не мога да си купя днес, че няма
в пекарната на никой гастроном.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 6
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Мамината баница" | Вход | 7 коментара (19 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Мамината баница
от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 14.03.2018 @ 16:27:03
(Профил | Изпрати бележка) | | Мамината баница е точно като майчината обич - няма с какво да се сравни. |
Re: Мамината баница
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 14.03.2018 @ 17:13:16
(Профил | Изпрати бележка) | | И аз мисля като теб, Цвети! Благодаря, че коментира! |
]
Re: Мамината баница
от leslieshay на 14.03.2018 @ 23:05:39
(Профил | Изпрати бележка) | | Ама наистина много точно казано :) |
]
]
Re: Мамината баница
от Marta на 14.03.2018 @ 13:44:32
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | | Трогателно. Разточено тънко, прозирно и любвеобилно стихотворение. Всичко, което се прави с любов, със сърце и усмихнати ръце е вълшебно. "...разбирам тази обич, дето брани със аромат и вкусове подбрани традициите в родния ни дом." |
Re: Мамината баница
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 14.03.2018 @ 13:46:51
(Профил | Изпрати бележка) | | Учудващо е как само хващаш във въздуха чувствата, отскочили от сърцето ми! Прегръщам те, Мартичка! |
]
Re: Мамината баница
от libra на 14.03.2018 @ 13:42:47
(Профил | Изпрати бележка) | майка ми беше заета жена, но баба ми съм я виждала как прави баници, даже и козунак съм виждала да прави, когато бях дете :) за разлика от мен дето хич ме няма с тези трудоемки работи, като точене на кори и др. сложни неща :)
поздрав за стихотворението :) и на мен ми навя спомени.. |
Re: Мамината баница
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 14.03.2018 @ 13:49:50
(Профил | Изпрати бележка) | И аз вече съм се поомързеливила, а като по-млада си спомням, че съм точила дори тиквеник в къща, в която съм отишла на гости...
А какви бяха козунаците на мама..! Спомените ухаят толкова силно... |
]
Re: Мамината баница
от libra на 15.03.2018 @ 18:37:29
(Профил | Изпрати бележка) | о, не е мързел това мойто, аз тази дума мързел не я знам, не ме влече просто.. но ако е необходимо мога всичко и на часа да направя :)
а за спомените за майка ми, благодарна съм на небето че ми даде тези дни докато беше болна от рак и се грижех за нея станахме близки, милата ми майчица, за жалост не ми беше във възможностите да и дам физическото безсмъртие което искаше, но пък и дадох утеха надявам се..
моите спомени не ухаят на козунаци като твоите, но са не по малко ценни за мен..
:) |
]
Re: Мамината баница
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 15.03.2018 @ 20:13:09
(Профил | Изпрати бележка) | И аз я гледах в последните години... сама... на легло, стенеща, а аз... безпомощна... Но искам да помня не това, а как правехме двете козунаци с плънка, плетени, намазани и украсени отгоре...Беше си нещо като ритуал...
Мир на душите и на твоята, и на моята майчица... |
]
Re: Мамината баница
от libra на 18.03.2018 @ 13:15:32
(Профил | Изпрати бележка) | моята майка претърпя тежка операция, не знаехме че е рак, но след операцията се разбра какво е, тръгнаха агресивно разсейките, консултирах се - химиотерапия нямаше да издържи.. нямаше болки, парализираше се бавно, първо ръка, после крак, накрая едва вдигаше глава, разсейки притискаха двигателния център в мозъка, поради естеството на нейния рак и липсата на болки, аз криех каква е болеста и от както ни изписаха от болницата та до края, уговарях лекари, сестри, тя не разбра от какво е болна, така че живя като здрав човек, срещаше се с приятелки, водех я на разходка говорехме си за бъдещето, чертаехме планове смеехме се, и така докато дойдоха последните дни и се започна началото на края, когато започна да се парализира поиска да иде в болница, а никоя болница нямаше да я вземе, за това открих един чист скъп хостис, който приличаше на болница от коридорите та до персонала, там бях всеки ден и аз, 25 дни, ей толкова беше агонията, майка ми до последно вярваше че ще се оправи, после постепенно започна да изпада в състояния където реалност и нереалност се смесваха, а и дори да се е досетила на края, дума не ми каза, беше пич, респект за нея, такива са жените в рода ми..силни.. дано не съм те натъжила, но се отключиха спомени у мен..
мир на душите на всички майки минали в другия свят..
:) |
]
Re: Мамината баница
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 19.03.2018 @ 17:44:33
(Профил | Изпрати бележка) | Боже, мъката на този свят край няма..!
Мир на душите ви, майчици наши... |
]
Re: Мамината баница
от doktora на 14.03.2018 @ 10:38:33
(Профил | Изпрати бележка) | Даа, заслужава си това сантименто за онези времена, връщане няма към естествения вкус на времето, което изтече, сега сме на масата на живот ерзац...
Спорен ден, Мария! :) |
Re: Мамината баница
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 14.03.2018 @ 10:46:51
(Профил | Изпрати бележка) | Понякога дори не ни допуска на масата си този живот... Добре, че спомените ни хранят с мамините вкусотии!
Здравей, Док! |
]
Re: Мамината баница
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 18.03.2018 @ 00:00:42
(Профил | Изпрати бележка) | | Освен, че написаното и споменът са прекрасни, искам да те поздравя и за формата на стихотворението, и за стъпката на римата. Много си добра, Мария! Браво! |
Re: Мамината баница
от Angelche на 14.03.2018 @ 23:01:26
(Профил | Изпрати бележка) | Прекрасен е стихът ти! Харесва ми много!
Такива текстове винаги ме натъжават,
защото си спомням за родителите си...и винаги е с болка:( |
Re: Мамината баница
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 15.03.2018 @ 07:15:06
(Профил | Изпрати бележка) | | Усмихни се, мое нощно ангелче! Родителите ни не искат да тъгуваме! |
]
Re: Мамината баница
от LATINKA-ZLATNA на 14.03.2018 @ 20:41:15
(Профил | Изпрати бележка) | Мамината баница е правена с много любов за теб, мила!
Стихотворението ти е хубав спомен за много скъп човек!
|
Re: Мамината баница
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 15.03.2018 @ 16:16:07
(Профил | Изпрати бележка) | Дали и нашите деца ще си спомнят след време така за нас?
Времето е едно колело и всичко се върти, навярно и те ще имат мили спомени от това, което сме правили с ръце и душа за рожбите си.
Прегърни внука си от мен, Латинче! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 444
ХуЛитери: 5
Всичко: 449
Онлайн сега:
