автор: Markoni55

Мълчи, чи аку я отворя тъз уста
ши ти съ види тесен моста.
Сти прости, ам кът имати жлеза,
не е просТАта, ами ПРОСтата

Щи кажа значи, чи си мъж
и няма повече да тъ убиждам.
Ама и аз съм съ затръшкала
на кво приличаш нъл тъ виждам.

Наквасил съ ут сутринта,
чи празник билу на жината.
Мъ хубу чуй кво щи рика
пък нека слуша и махлата

Аку ни бяха тез дица
и къщата, и двора, и градината,
знайш къде щях да съм ду сига –
министърша, ма нъл съм ти пулвината…

Щоту навремиту мъ искаши идин
и тати речи да мъ дава.
Той беши министерски син,
пък тъ убичах.. и аз глава курава…

Сига в парфюми френски щях съ къпя.
Ко знайш – сал кръчмата, убора.
Кату принцеса щях на пръсти да пристъпям,
да цъкат и да ми съ радват хората…

Тъй Бог решил, така направил…
Затуй навреми на гъза си сядай.
Той може да забави – не забравя…
Айди, флизай, чи истина ядиниту.