автор: LIANIK

Тя си тръгна.Чух шума от механизма – щракване и затвори входната врата. Отново бях сам. Изпънат в леглото, гол, подпрял гръб и разтворил небрежно бедрата си в някаква поза.Да може би,се чувствах и малко задоволен. Искаше ми се да изпуша една цигара.Тя обаче ги взе.
Не съм редовен пушач,но днес ми се прииска да смачкам главата на един, може би, два фаса в пепелника на терасата на моя апартамент. Рано е. Може би четири-пет сутринта. Навън градът тепърва щеше да се пробужда. Изправих се,раздвижих рамене – един душ щеше да облекчи самотното ми съществуване. Може би и да измие миризмата на тежкия и скъп парфюм, останала от нея. Поредната жена в моя живот. Скандална, богата, издокарана – светска дама, търсеща едно разнообразие, не някаква си продължителна връзка. Това беше нашата последна среща- мъжът и си идваше от продължителна командировка в чужбина.Тя беше омъжена за парите, обичаше славата и блясъка на натруфеният си свят.
Шампоанът ми запари в очите. Побързах да го отмия и се оставих на топлата струя вода, галеща напрегнатите ми рамене.
Отдавна разбрах какво искат жените от мен. Не бях кой знае колко умен, професор от мен нямаше да стане.Красив и чаровен,бях според тях. Нещо ги привличаше към мен, не, че аз им отказвах. Все пак бяха красиви и доста напористи. А как иначе? Тези жени имаха огромна потребност да притежават. Дори и в работата си нямах спокойствие. Преди година ми писна от старата длъжност и се преместих на нова, по-платена. После се нанесох в този апартамент. Познавам много богати жени, обикновените, страняха от мен. Казваха, че не съм хапка за техните усти. Хапка! На това май им приличам, а не на мъж с чувства. Да, повечето гледат само опаковката и почват да говорят за храна, дори без да се опитвали от ястието, или да му знаят вкуса. А във вкуса ми,точно в него, се крие моята истинска същност.
Винаги съм искал да изживея силни чувства. И винаги съм се плашил от това-„След …” Просто си процедирам така- тръскам глава и забравям за всичко. И животът ме подкрепя, завлича, омагьосва… И си живея така – жена след жена. А, винаги съм искал да изживея силни чувства! И много съм се плашил от това. Не, че не съм преживявал подобни неща, напротив, даже в повече отколкото съм желал. Преживявах го с жените влизащи и излизащи от моето легло. В началото влагах много емоции, после просто престанах. И всеки път това въобще не ми се е отразяваше чак толкова добре, колкото съм мислел, че ще е. Но пък, и не беше толкова зле, колкото съм се страхувал, че може да е. Честно!Обичам и жените,но мечтите си, може би повече от мен самия. Е, може би и малко , по-малко. Често, прегръщам скръбта в себе си, и тъгата, която ми носи. Копнея за истината, но харесвам и лъжата. Не харесвам себе си, но обожавам представата за това какъв бих бил.Търся еднаквостта, но се водя по модата на съвремието си. Не обичам скуката - харесва ми да практикувам рутината. Всекидневно се боря с живота, но и някак очаквам всеки миг, смъртта. Като човек поемам глътка въздух, после я отхвърлям- тежко и леко ми става. Поемам нов дъх, и пак го оставям да се изплъзне от голата ми гръд. Нощ след нощ-все така ,странно, се забавлявам се със себе си.
А, се и опитах да уча!Опитвах се, да се уча как да живея,как да се справям с живота, с хората, с потока от мисли в главата, и с чувствата в душата ми. Опитах се даже да разбера как по правилно да пиша. Нямам претенции ,че съм голям писател.То и едва ли ще стана!?Аз пиша за себе си, за другия, може би за всичко-и аз не мога да се разбера. Пиша, просто, защото това мира не ми дава. Аз съм един прост описвач на женското тяло.
И така, година след година се точат от моя живот.Един ден всичко се сгромоляса. Криещ ме от света, падна старият зид, и ме остави разбит и оголен- бял озъбил се скелет.Така и не се научих как да стоя, без да падам, как да ставам, без да се изправям, как да съм горд навел глава, как да обичам, но без да тъжа. И сега си живея просто така, както сърцето желае, без да слуша ума. Не търся подкрепа, която в отплата ми дават, и не искам ипотеки на чужди животи, аз да изплащам. Често съм груб, опазвам се много. Мълчалив съм, но да мълча дълго не мога. Говоря много, но казвам малко. Впечатление лошо – съществуване жалко. Все нещо си обещавам, а на сутринта просто забравям.
Казвам си,че градя светове, но време не ми стига да ги завърша. Търся много за себе си , може би и за всички ,но както казват – еднакво не пеят всички птички. Безшумно в безумност се боря, но смисъл не виждам-и да крещя , и да говоря, звук не се чува. Но пък обичам да споря – то в това съм щастлив. Спорът е моето любимо занимание, въобще ако не споря, съм пианист без пиано, даровит певец без искрено желание. Обичам малките неща, често копнея за големите. Свят ли е това? Може и свят да е, може и изкуплението на оголена ми душа. Животът ми е като излязла от коритото река. То това река ли е - без бряг или с брегове стръмни. И така глава след глава, редя листове със словореди черни на една самотна безцелна съдба. Но, нямам и в това яснота. Мисълта е разлята, груба, чужда на вид, но позната и близка. Осъзнато се вглеждам дълбоко в същността си, и се чудя, кога го пропуснах – това да съм чудо, това да съм нещо. Аз пак съм си тука, на моето място.Там, където всеки си мисли, че е скрил боклука, а сам той се е сврял на тясно, в своята си, лично изградена хралупа. Затворен вътре, в самата си същност, си мисля: ”Ей, Богу, на чисто съм всъщност!”.
Спрях душа. Наметнат с халата и с кърпа на врата, сграбчих и изтръгнах завивките от спалнята. Мислех да ги изхвърля. На входната врата се позвъни. Стиснал здраво чаршафите спрях да видя кой ме търси. Съседката с която сме врата до врата, облечена в износена, раздърпана пижама, сега стоеше отвън.
Често я срещах по стълбите. Понякога сутрин забързани за работа пред входните врати си казвахме”Добро утро!”. Друг път, като я видех, дори да бях и с някоя жена и казвах „Здравей” и после отминавах. Но чувствах погледа и жадно впит в гърба ми-не натрапчив, някак галещ ме,жив и мил, без капчица укор. ”Застаряваща стара мома”.Така и казваха в блока. Самотна и сама била. И чудно им се струвало това, че няма мъж за нея.”Едва ли!-произнасяха се отровните езици -По скоро истината е в това, че нещо не и е наред на нея.” Тя знаеше за мен-то няма как. И да си сляп човек, би чул обувките на ток на всичките жени, които водил съм в апартамента. И все пак сега не бях смутен. Обикновена беше, може би, за другите, но не и според мен. Отворих и. Бих сторил същото, дори и да не бях в момента сам.
Тя ме погледна с воднисто-сивите си прелестни очи и някак засрамено ми каза:
-Извинявай!Усетих, че не спиш.То кранчето на мивката, отдавна трябваше да се смени,но…-
спря несигурно,смутена, а после продължи –знам,че е късно.Не всъщност,извинявай, много рано, но водата в кухнята не спира да тече.И аз…
-Ще дойда. – и отвърнах прямо.Последвах я у тях.
-А клещи имаш ли?-попитах. Припряно подаде ми ги тя. Водата спря. Из стаята се спусна тишината.
-Благодаря! – отвърна ми съседката.
-Ще се наложи днес да купиш кран.А може би, направо цяла нова батерия за тук ще трябва.-отвърнах и.
-Аз нямам толкова пари точно сега-ми каза тихо тя.
- Ще вземем- заявих,подпрян на шкафа и загледан в нея.”Жена, обикновена, а копнея!”- помислих си.
-Ти имаш ли си някой?- я запитах.
-Аз какво? – объркана погледна ме съседката.
-Дали си имаш мъж?-направо съм жестоко откровен,понякога дори и аз се плаша от самият мен.
-А ,не.-ми каза машинално.”Това ми стига”-си помислих, и вече я целувах. Изживяване напълно сексуално, но пък за пръв път истинско, дори и неидеално. Исках да изживея силни чувства, без да се плаша от голотата на моята същност. В този момент вършех точно това.

От автора:

В началото,когато нахвърлях първите редове идеята на разказа бе доста по-различна от това,което всъщност се получи.Може би бях провокирана от чисто моята творческа същност, след сблъсъка ми с една напълно различна за мен гледна точка на един безкрайно уважаван от мен човек. Когато прочете един от моите текстове,тази личност, ми каза, че това е чист ексхибиционизъм. Дори ми се извини,някак смутено, да не се обидя. Това е друга гледна точка-каква ти обида!Просто не очаквах да осъзная истинността и значението на използваната дума. Ексхибиционизъм-тази дума със сложността и прекият и смисъл ме стресна в началото.В последствие – бях очарована от това, че съм получила възможността да усетя толкова различна гледна точка. За което искрено благодаря.Преглеждайки нахвърляни набързо мои текстове,си припомних за нейното определение. Наистина имаше истина в това, че всеки писател, художник или творец на каквото и да е изкуство, създавайки творбите си, влага и душата си, характера, разбиранията и емоционалният си свят.
А това наистина е един вид оголване,независимо от художествената стойност и красотата на всяка творба.