автор: hristam

Двете с сестра ми хем сме близначки,
ама ептен не сме дупе и гащи -
колкото аз съм устата и пряма,
толкова тя пък са прави на дама.
Дращи все нещо, писателка съща,
нищо не пипва, мухляса й къщата,
в рими на Данчо - мъжа си - нарежда,
как и пране на простор да подрежда.
Викам й - Пено, недей, срамота е,
Данчо го имаш ептен за магаре,
бива ли мъж ти да е домакиня?!
Млъквай - ми вика - не ставам слугиня!
Аз съм изтънчена, Маро,с обноски,
не като теб - първобитна и проста.
Стихове пиша, в конкурси участвам,
я марш оттук, да ни ма урочасаш,
щото таман го навървих куплета!
Пък кат та знам теб каква си проклета -
само от въздуха, дето ми дишаш,
ей на, не мога и ред да напиша!
И ма пустоса с ръце маникюрни,
че не съм толкоз кат нея културна.
Тъй ли - си викам, я чакай тогава
да та римувам аз, Пено, със крава!
И като съща поетка и аз,
седнах да драскам по листа в захлас:
Леле, замръкнах! Туй спиране няма!
Ама получи са истинска драма:
Пена в такива куплети обляках,
че сам-саминка от смях са разплаках.
После ми щукна велика идея -
да го изпрата в конкурс вместо нея...
Вчера я гледам край нашта ливада -
Марооо, ми вика, спечелих награда,
Има го тука и черно на бяло,
ма...мойта муза е май полудяла!