автор: pavlinag

Една прекрасна песенна пътека
ме води в утринта към теб.
Трева зелена - пазва мека,
люлее хлад, омайно лек.

Присядам пролетно при тебе.
Виж, цъфнаха дърветата!
Не си далече в своето безвремие,
отново щом усещам плахост в мен.

Макар и жива, във отвъдното
със лекота минавам с теб сега.
Не, не успя, поне до днес, съдбата
да оплете сърцето ми в мъгла.

И не можа, поне до днес, животът
да ме сломи във моята тъга,
че аз съм жива, ти – във гроба.
Как само изиграхме старостта!

Как само се присмяхме на онези,
които смяха се на нашата любов!
Сега наистина сме вечно заедно!
Сега наистина ще е “до гроб”!