автор: pc_indi

Небето пратило е птица-
своето крилато аташе,
да отпечата руни по снега,
с притихнали криле,
в едничък миг и дъх стаен,
от полета отбила,
да подскаже
да вървим в следата й,
в защита и закрила.
Страха,завързан
за опашката на вятъра,
да отшуми далеч
и стихне
в риещите му копита,
да разлисти силата,
която в семенцето
на аортата е скрито
и острата му ципа
да надраска
руната на любовта
по стените на сърцето
и по снежното поле
на Вечността.