Цветарят унило събира
остатък от жълти лалета
и нямо с надежда се взира
към крачки по мокри павета
на късни бащи и съпрузи,
на плахи любовници
с техните скромни любови...
Поспрете,
и му благодарете.
Вземете
последното цвете
и в грях към дълга,
на първата мокра жена
във локвата, на колена
безмълвно паднете и
...
ѝ го подарете!