 |  Пролетта дойде.
В парка дърветата позеленяха и грейнаха във всички цветове на дъгата.
Птиците чуруликаха, пчелите жужеха около цъфналите цветя и треви.
Миришеше на приключения, на свежест, на младост.
О! Пролетта създаваше великолепното усещане за приказно докосване до природата.
И като по поръчка, по една от алеите се появи група деца - втора група от близката детска градина.
Вървяха в колона по двама. Учителката им бе отстрани и нещо им обясняваше.
Децата гледаха с блеснали очи приказната картина. Усмихваха се и бърбореха за всичко.
Изведнъж колоната спря. Строят се наруши и децата се събраха около едно малко охлювче, което пресичаше бавно пътя им.
Охлювчето също спря, но не се скри в черупката си. В него се впериха сини, зелени, кафяви, черни детски очи. Двата свята се срещнаха и започнаха взаимно да се изучават. Вселената притаи дъх в очакване на чудото.
- Деца – каза учителката, - кой иска да смаже с краче охлювчето?
Децата мълчаха и гледаха.
- Може би ти, Катя? – предложи учителката.
- Не искам! – отговори Катя. – Това гадно нещо, ще изцапа новите ми обувки и мама ще ми се кара.
- Тогава ти, Ники – каза учителката на едно синеоко момченце.
- Не може ли с камък? – попита Ники.
- Може – каза учителката.
- Ако имахме пушка, можеше да го застреляме в челото – обади се едно момиченце с червени панделки. – Тате така убива прасето за Коледа, с изстрел в челото – да умре като Ботев - от свой.
Напред излезе най-дребничкото момиченце от групата. Изплези език на всички и трупешката скочи върху охлювчето.
Чу се пукот като от изстрел. Момиченцето отскочи назад. Децата се доближиха, наведоха се и съсредоточено загледаха пихтията на алеята. Сбърчиха нослета от отвращение. Обърнаха се, наредиха се в колона по двама и продължиха разходката си.
- Да изпеем песента за пролетта - каза учителката и даде тон: „Свърши се зимата, пролет здравей, пролет здравей..
Децата подеха:
„Припка рекичката, весело пей, весело пей...“
На другия ден в дневника учителката записа:
Разходка в парка. Дисекция на охлюв. На децата им хареса.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 1
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Разходка в парка" | Вход | 2 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Разходка в парка
от mamontovo_dyrvo на 09.03.2018 @ 17:51:35
(Профил | Изпрати бележка) | | Човек пише за да покаже релистични неща, или за неща които би искал да се случат, или за неща които не би искал да се случат... Може би е прекалено силно... но никой не би искал това да се случи. Така го възприемам аз... Защото... защото не съм очаквал екссцесиите които се случваха в детската градина в Бургас... и други неща на съм очаквал да се случат... Може би има смисъл от хипер хиперболизация... |
Re: Разходка в парка
от zika на 09.03.2018 @ 18:59:18
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря, за мнението! Спокойна вечер! |
]
Re: Разходка в парка
от Bukvist (ventura@dir.bg) на 09.03.2018 @ 09:08:39
(Профил | Изпрати бележка) | Дано, това което си се опитала да ни разкажеш, зика, е твой кошмар. Извинявай, но големи небивалици си написала - станала е една голяма пихтия, освен на алеята в парка, а и тук, в "Хулите", в раздел "Разкази". Не знам, защо ни поднасяш за четене такава случка, но в нея има нещо много извратено, което няма как да се случи наяве, освен в кошмара на някой автор. Но, както и да се се случила случката, тя литературно не струва. И от към заглавие, персонаж, диалози, а за финала не ми се коментира. Дори в детайлите ако се вгледаме е бъкано, меко казано, със "смехории":
1. "едно малко охлювче, което пресичаше бавно пътя им". - охлювчето не е пешеходец че да пресича. То не спира/както пишеш/- то просто си пълзи.
2. Целия ти диалог между 4-5 годишните хлапета и така наречената учителка. - ужас
3. А организираното убийството на една беззащитна твар - оставям без коментар
4. Финалът - той е жесток в пряк и преносен смисъл. |
Re: Разходка в парка
от zika на 09.03.2018 @ 16:46:18
(Профил | Изпрати бележка) | Здравей! Благодаря за коментара. Написах го заради лицемерието, заради личният пример, заради двойният стандарт. Имам и други мнения за него, от приятели, писатели - различават се от твоето. даже ще кача едно такова мнение на учител по литература - не, за да се оправдавам. Писна ми от лицемерие. И да - краят е зловещ и грозен, като действителността. Това е разказ, метафора за света.
Когато го качих във фб, написах:Кой каквото ще да казва, конфликтите стават вече на морална основа. И сблъсъкът е неизбежен. Между бедните и богатите. Власт и пари - Богатото малцинство срещу мнозинството.
Разделяй, насъсквай, нарушавай, дезинформирай...!
Етнос срещу етнос, партии срещу други, син срещу баща..
Моралната пирамида е преобърната.
Всеки ден се появява някаква абсурдна несправедливост, която дораздробява хората, насъсква ги едни срещу други...
И краят не се вижда...Беззаконие, безверие, Без...
Та, ще остане само територията...
И разказ за лицемерието...
Та, едно едно друго мнение:Tatyana Velkova Kostova Поклон! Това е майсторска дисекция на.... всичко😘
Това е тест за реакция...Бях любопитна! Хубав ден! |
]
Re: Разходка в парка
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 10.03.2018 @ 00:44:17
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Признавам си,че се ококорих като...настъпен охлюв.. :)Вярно,бруталничко е,но..може би успокояващо е това,че си личи провокацията..И по отношение на мен експеримента ти за двойните стандарти си свърши отлично работата..:)) Защото,преди време един разказ на ..Дон Корлеоне,или ..Марин Урумов май се казва автора,пак тук,предизвика в мен по- страшна от горната реакция.А сега,когато нещо не в онази степен,но също достатъчно провокативно,понеже е написано от теб,която познавам като човек ,не приемам като нещо различно от литератутрно- социален експеримент и провокация.
Общото е ,че е четиво,което неминуемо изисква дискусии,когато стига до деца.Литературата поне подлежи на такива,за разлика от ежедневието и битието,които безапелационно ни поднасят всевъзможни трудносмилаеми неща. Иначе, е като от жокер от прятел-много важно е в какви ръце е отглеждането и възпитанието на децата!
{} |
]
Re: Разходка в парка
от zika на 10.03.2018 @ 11:16:10
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря, Инди! И да - беше гадна провокация от мен. Но, знам колко добре ти ме разбираш. Целувки и хубав ден! |
]
Re: Разходка в парка
от Bukvist (ventura@dir.bg) на 10.03.2018 @ 09:10:29
(Профил | Изпрати бележка) | Разбирам, че си искала да осъдиш лицемерието, моралната деградация и да обърнеш пирамидата, но това не се разбира от прочита на разказа. Разказът ти започва с пролет, птички, пчелички и песни и пак завършва с песни. И всички са доволни от разходката. Случката ти охлювчето е поднесена като нормална детска игра и забавление. Децата се състезават, кой по-бързо и зрелищно ще го смачка. Учителката им ги насърчава и тя е доволна и щастлива. В подтекста на разказа ти няма една дума, която да осъжда жестокостта, насилието, изкривените морални ценности и всичко онова, което си ми изредила в по-горния ти коментар.
И, за да съм по-ясен, заради което ти пиша и провокирам, ще ти го кажа по друг иносказателен начин:
Прекрасен разказ за възхвала на нашия морал, духовни ценности и възпитание на подрастващото поколение. С благодарност: д-р Менгеле. |
]
Re: Разходка в парка
от zika на 10.03.2018 @ 11:14:03
(Профил | Изпрати бележка) | | Здравей! Да - това целех, затова е такава пролетна картина и без коментар. За да бъде гротеска, гадно. Един приятел, каза, че съм могла поне едно дете да накарам да не се съгласи с насилието, но исках да е крайно. Благодаря за човешката ти реакция! Възмущението ти е балсам за мен. Усмивки и хубав ден! Исках да покажа как с личният си пример, скачаме трупешката не само в детската душа. |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 750
ХуЛитери: 5
Всичко: 755
Онлайн сега:
