автор: sliver

сплитам ръце около врата на Годо
/само аз съм го виждала/
момините сълзи в очите ми
се превръщат в залези
плюшеното ми сърце потреперва
защото усеща че там някъде
навън
има един разказвач на истории
който може да ме нарисува
с молив
с думи
и да ме обича
без целофан