автор: Albatros

... сякаш мълния ме тресна с извънземния си ток –
малка, бяла, безадресна! – тя косици сви на кок,
стегна го с три вида фиби, с ластиче го насмота,
посестрима на амфибии! – отлетели от света,
пих мусони, пях с мистрали в нежния ѝ сешоар –

туарег през Чад и Мали! – ме въртя на бавна жар,
тя на пясъка ме свлече, тихо каза ми: – Лети! –
и – не знам от нея вечер жив ли съм? – или почти,
слез на сетните ми хълми, Господи? – и ме спаси! –
не Жена! – хиляда мълнии в снопче сплетени коси.