Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Vrytka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14027

Онлайн са:
Анонимни: 368
ХуЛитери: 3
Всичко: 371

Онлайн сега:
:: stanina
:: rajsun
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаАся
раздел: Други ...
автор: atina2005

Ася
Двайсет години бездетие. Всички методи за забременяване не бяха дали резултат. Всеки лекар потвърждаваше диагнозата "бездетие". Вече наближаваше четиридесетте. Години, изминали в следване, обучение, работа и мъже.
От три години се бяха появили и няколко болести, т.н автоимунни заболявания. Диабет тип 1 и епилепсия бяха две от четирите. Бе прекарала в дом за инвалиди няколко месеца и отдавна, много отдавна бе спряла да планува каквото и да било. Бе спряла дори да мечтае. Болестите не бяха успели да отнемат чаровната и усмивка и чувстовото за хумор. Все още бе привлекателна. Беше го усетила при последния си приятел Роланд, който бе сляп и я заговори, защото бе чул гласа и. Но всичко това бе вече минало
С Дита се запознаха ден преди 38 и рожден ден. Имаше си вече самостоятелно малко жилище. Болестта, която я бе приковала на легло за месеци, изглежда и даваше почивка. И така, в зимно, но празнично настроение, тя покани мъжа, наближаващ 55, на гости за рождения си ден. Знаеше, че може да му има доверие. Интуицията и бе безпогрешна. Един поглед бе достатъчен, една дума, едно движение. А и никой нямаше да дойде. Бе прекъснала контакт с повечето си приятелки и колежки заради престоя в инвалидния дом. Рядко някой се обаждаше, а инвалидите не можеха да се качат с електрическите си инвалидни колочики до жилището и. Асансьорът бе стар и прекалено тесен. 
И така. На рождения и ден я изненада само бившия и прител Хайнц. Той дойде към десет и и подари книга, която тя така и никога не прочете. Когато го изпращаше до колата, видя мъж, който и напомняше на някого. Очите му, походката...
Та това бе той. Гъстата, посивяла брада, която вчера покриваше лицето му, я нямаше. "А ла дартанян" бе на нейно място. Това и хареса. Бяха се уговорили да пекат хляб.
Правиха го следващите осем месеца. Оказа се, че той не е имал връзка с жена от 20 години. Неговият свят бяха книгите: философията, диалектиката, семиотиката. Наложи се в началото да изчакат, докато кръвта започне да захранва и тази част на тялото му,  която за стандартния човек е признак на любов. 
След няколко месеца я любеше. Не бе страстно и лудешки, но това, което той не успяваше, го допълаше тя. 
Може би се беше случило между третия и четвъртия път. Лекарката и каза, че е бременна. В шесттатат седмица. Бременността е рискова, може да се стигне до спонтанен аборт, недоразвити органи и Бог знае какво.
Малката навърши годинка. Бе умно и будно дете. Изпълваше ежедневието им с усмивки. И двамата бяха щастливи. Всеки по своему. 


Публикувано от alfa_c на 07.03.2018 @ 21:44:22 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   atina2005

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

За баба ми Полихрония (из спомените на Джимо)
автор: Zvon
1261 четения | оценка 5

показвания 2890
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Ася" | Вход | 3 коментара (5 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Ася
от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 08.03.2018 @ 11:16:29
(Профил | Изпрати бележка)
Ами разгърнете го малко този текст. Засега изглежда като щрихи върху нещо, което би могло да стане много добър разказ.

Поздрави
Цвети


Re: Ася
от atina2005 на 08.03.2018 @ 12:35:56
(Профил | Изпрати бележка)
Хей, благодаря ти! Исках да бъде кратък сбит преразказ ;) шегувам се. Ще го разгърна непременно! Поздрави

]


Re: Ася
от doktora на 07.03.2018 @ 23:53:10
(Профил | Изпрати бележка)
... всеки по своему...трогателно...изстрадано...леко се чете...а настръхвам...не случайно, с никнейм Атина...браво! Ще те чета! :)


Re: Ася
от atina2005 на 08.03.2018 @ 12:43:41
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти! Много съм горда, че такъв писач като теб е оценил :) поздрави тонка

]


Re: Ася
от atina2005 на 07.03.2018 @ 21:55:36
(Профил | Изпрати бележка)
Може би текстът пасва за предстоящия празник на майката :) за втори път ще го празнувам и го пожелавам на всички, които си го желаят!