Антон Михайлович се изплю, каза "ех", пак се изплю, отново въздъхна, още веднъж плю, пак каза "ех" и си тръгна. Бог с него.
По-добре да разкажа за Иля Павлович. Иля Павлович се е родил през 1893 г. в Константинопол. Още като невръстно момче се преселил в Петербург и там завършил немското училище на главната улица. След това работил в някакъв магазин, после правил нещо друго, а в началото на революцията емигрирал зад граница. Е, Бог с него. Я по-добре да разкажа за Анна Игнатиевна.
Но да разкажа за Анна Игнатиевна не е лесна работа. Първо - почти нищо не знам за нея, второ - взех, че паднах от стола и забравих какво смятах да разказвам.
Я по-добре да разкажа за себе си. Аз съм висок на ръст, неглупав, обличам се изящно и с вкус, не пия, не ходя на надбягвания, но виж, към дамската част ме тегли. Дамичките също не ме избягват. Даже обичат да се разхождат с мен. Серафима Измайловна неведнъж ме е канила у дома си, и Зинаида Яковлевна не пропуска да спомене, че всеки път се радва да ме види, но, ето, с Марина Петровна имах забавна случка за която искам да разкажа. Случка, напълно обичайна, но при това забавна - благодарение на мен Марина Петровна напълно оплешивя, като длан. Случи се така: отивам аз веднъж при Марина Петровна, а тя - прас! и оплешивя. Това е всичко.
Даниил Хармс
10 юни 1941 г
Симфония N 2
Антон Михайлович плюнул, сказал «эх»,
опять плюнул, опять сказал «эх», опять плю-
нул, опять сказал «эх» и ушел. И Бог с ним.
Расскажу лучше про Илью Павловича.
Илья Павлович родился в 1893 году в
Константинополе. Еще маленьким мальчиком его
перевезли в Петербург, и тут он окончил не-
мецкую школу на Кирочной улице. Потом он
служил в каком-то магазине, потом еще чего-
то делал, а в начале революции эмигрировал
за границу. Ну и Бог с ним. Я лучше расскажу
про Анну Игнатьевну.
Но про Анну Игнатьевну рассказать не
так-то просто. Во-первых, я о ней почти ни-
чего не знаю, а во-вторых, я сейчас упал со
стула и забыл, о чем собирался рассказывать.
Я лучше расскажу о себе.
Я высокого роста, неглупый, одеваюсь
изящно и со вкусом, не пью, на скачки не хо-
жу, но к дамам тянусь. И дамы не избегают
меня. Даже любят, когда я с ними гуляю. Се-
рафима Измайловна неоднократно приглашала
меня к себе, и Зинаида Яковлевна тоже гово-
рила, что она всегда рада меня видеть. Но
вот с Мариной Петровной у меня вышел забав-
ный случай, о котором я и хочу рассказать.
Случай вполне обыкновенный, но все же забав-
ный, ибо Марина Петровна благодаря мне со-
вершенно облысела, как ладонь. Случилось это
так: пришел я однажды к Марине Петровне, а
она трах! и облысела. Вот и все.
9 — 10 июня 1941 года.