автор: loveforever

Липсваш ми! Как безпощадно ми липсваш!
Така ми е пусто и празно цял ден.
Дори и със мисли за тебе нестихващи
не спирам да искам да бъдеш до мен.

Липсваш ми даже когато си в мене
със твоите думи във мойто сърце,
когато изникваш във образ неземен
с огряно в усмивка чаровно лице.

Липсваш ми зверски, това е мъчение!
Така си изкупвам навярно греха
задето допуснах прекрасни вълнения
да стоплят и мойта самотна душа.

Липсваш ми много дори и във спомена,
във който потъвахме в блян до захлас,
когато за миг със въздишка отронена
изчезваха пречките зли между нас.

Липсваш ми! Просто, безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


7.12.2004 г.