освобождение –
потъвам все по-дълбоко
в мрака на душата си
оголвам се
от спомени –
като от люспи лук
се беля,
до зелено,
но няма
хлорофил
в сърцевината ми...
разкъсвам
маранята
пред очите си
и дните падат –
тежки,
като помен...