Аз с белия зъб на кокичето
ще опитам вкуса на новата пролет
и със смеха на белия облак
ще събудя заспалата синева на небето.
После с първия изгревен лъч ще подскоча
да се хвана на вятъра за опашката дълга,
за да стигна до края или до началото
на нещата
и там да се снимам за спомен
с невидимото.
А портрета ще залепя вместо марка
върху плика на писмото до първопричината,
за да се влюби тя безотказно
в непредвидимостта на последствието.