автор: ivliter

Пак е вечер –
в миговете на дълбок покой
капна разтопеното от залеза небе
в почернелите прозорци,
за да оживеят сенките под старите съчаци,
да прогледат къщите в разломите на мрака.
И от тях поема мисълта ми
с много дързост,
с мека стъпка,
по червения килим
на застиналите облаци в екстаза мимолетен –
може би към предстоящото причастие
на луната сребролика
в храма звезден,
в тихата изповедалня на небето.
Пак е вечер,
А пък утринно съм бодър аз
и изпълнен с вдъхновение.